Sun is calling

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на: Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊 В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция) . Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри. Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини 320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена

Както напоследък често става дума тук, аз обичам храната. Но въпреки това се старая да подхождам рационално и с мисъл за здравословния й аспект - храната като източник на важни вещества, храната като лекарство дори. Поради тази причина напоследък все по-често мисля над това какво готвя и ям - дали продуктите са произведени в района, в който живея, колко километра са преминали, преди да достигнат до магазина, от който ги купувам, дали тялото ми ще ги разпознае като храна, консумирана от хората по тези географски ширини десетки поколения назад във времето и още куп важни за мен въпроси. Няма да ги разчепквам един по един, за да не звуча сектантски или като поредното псевдо-онлайн-гуру по здравословно хранене. Защото моята теза е, че ако продуктите са чисти и храната се приема без преяждане и омазване, няма вредни храни. Затова вчера врътнах първите си успешни мъфини, които НЕ бяха с консистенцията на здрава скала, бяха пухкави, вкусни и много дъхави. Те съдържат точно: 1 чаша б

Ще подмина днешния Ден на народните будители, не защото не се вълнувам от празника, напротив! Дъщеря на учителка съм, завършила съм „Журналистика“ и словото е моя най-голяма сила и най-отличителна слабост. Но днес избирам да споделя няколко думи за храната, вдъхновена от последното си посещение в книжарница през уикенда. Ако до преди няколко години хит в книжарниците бяха заглавия, които представяха хедонистичен начин на живот в красиво кътче на земята („Яж, моли се и обичай“, „ Джулия & Джулия “, „ Една година в Прованс “, че дори и „ Петте четвъртини на портокала “ и т.н.), днес храната е обект на възбрана – търсят се начини да отслабнем с поне 30 килограма за максимум два месеца, да ядем само неща, които са безглутенови, безвъглехидратни и по възможност безхранителни, да се превърнем в тела с 0% подкожна мазнина и 100% удвоена мускулна маса и прочее. Дори видях снимка на диетична минерална вода. Може би водата съдържа твърде много калории? Не казвам, че да си дебел е

Н амирам, че съм умерено, а понякога средно луда. Особено що се отнася до онлайн битието ми. Тази мисъл се загнезди в ума ми, когато в началото на октомври ми стана едно октомврийско. Тук е нужна малка предистория. Майка ми е родена в гр. Севлиево, който отбелязва празника си в средата на месец октомври – нарича се Празник на тиквата. Дядо ми (от Севлиево) казваше, че планината ражда хора, а равнината – тикви. От малка съм „закърмена“ с тиквеник, печена тиква и т.н. Правя жестока крем супа от тиква, мисля да приложа още няколко нови рецепти тази есен, разбира се, с тиква. Та да ми стане октомврийско ще рече да ми стане тиквено. И не, това няма нищо общо с Хелоуин. А с Празника на тиквата в Севлиево, с концептуалния спор задушава ли се плънката за тиквеника или не и още по-сериозните противоречия по темата печената тиква ръси ли се със захар или се залива с мед. А яли ли сте печена тиква с мляко, яйца и захар? В първите дни на октомври, подчинявайки се на завладяващата ме маниака

Джули Ангъс Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих особено висока оценка в goodreads , не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините и зехтина. Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства… Представях си книгата повече кат

125 гр. масло се разбиват с 1 ч. ч. захар. Прибавят се 3 яйца, а след това и 1.5 ч. ч. брашно, пресято с 1 ч. л. бакпулвер. Получава се доста гъсто маслено тесто, което се изсипва в намаслена и набрашнена тава (ок. 20 см в диаметър), а отгоре му се мятат 2 ч. ч. гроздови зърна. Пече се до готовност в предварително нагрята на 180 градуса фурна. Препоръчвам да се внимава със запичането на дъното, аз включих допълнително 10 минути само отдолу. И бих намалила малко захарта, една идея по-сладко ми е от нужното. Когато ще прекараш съботата, работейки пред компютъра, е добре денят да започне с нещо топло, ароматно и вкусно :)