Skip to main content

Тиква

Намирам, че съм умерено, а понякога средно луда. Особено що се отнася до онлайн битието ми. Тази мисъл се загнезди в ума ми, когато в началото на октомври ми стана едно октомврийско.
Тук е нужна малка предистория. Майка ми е родена в гр. Севлиево, който отбелязва празника си в средата на месец октомври – нарича се Празник на тиквата. Дядо ми (от Севлиево) казваше, че планината ражда хора, а равнината – тикви. От малка съм „закърмена“ с тиквеник, печена тиква и т.н. Правя жестока крем супа от тиква, мисля да приложа още няколко нови рецепти тази есен, разбира се, с тиква. Та да ми стане октомврийско ще рече да ми стане тиквено. И не, това няма нищо общо с Хелоуин. А с Празника на тиквата в Севлиево, с концептуалния спор задушава ли се плънката за тиквеника или не и още по-сериозните противоречия по темата печената тиква ръси ли се със захар или се залива с мед. А яли ли сте печена тиква с мляко, яйца и захар?

В първите дни на октомври, подчинявайки се на завладяващата ме маниакалност, смених профилната си снимка във фейсбук, но още по-страшно – смених десктопа на служебния си компютър. Тогава се убедих, че съм луда.


Малко ми е мъчно, че напоследък „тиква“ се превърна в политическо нарицателно, но вярвам, че това е временно явление. А иначе, ако в тези предизборни времена ви е повече кулинарно, отколкото политическо, вземете 200-300 гр. тиква, 1-2 моркова, 1-2 картофа, 4-5 скилидки чесън, сварете ги до състояние на полуразпад в подсолена вода. Изключете котлона и пасирайте. Добавете около 150 мл прясно мляко, като гледате супата да не ври в този момент. Прибавете подправки по ваше желание, като аз лично препоръчвам смлян кимион, черен пипер и прашинка бял пипер (има много специфичен аромат и ако не сте го ползвали, наистина бъдете минималисти в началото).
Супата се сервира топла и поръсена със сирене – върви чудесно със синьо или някакво друго миризливо, но и бяло твърдо върши работа.
Да ви е сладко, пардон, солено :)

П.П. При желание, можете да добавите към супата и няколко парчета корен целина.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…