Намирам, че съм умерено,
а понякога средно луда. Особено що се отнася до онлайн битието ми. Тази мисъл
се загнезди в ума ми, когато в началото на октомври ми стана едно октомврийско.
Тук е нужна малка предистория. Майка
ми е родена в гр. Севлиево, който отбелязва празника си в средата на
месец октомври – нарича се Празник на тиквата. Дядо ми (от Севлиево) казваше,
че планината ражда хора, а равнината – тикви. От малка съм „закърмена“ с
тиквеник, печена тиква и т.н. Правя жестока крем супа от тиква, мисля да
приложа още няколко нови рецепти тази есен, разбира се, с тиква. Та да ми стане
октомврийско ще рече да ми стане тиквено. И не, това няма нищо общо с Хелоуин. А
с Празника на тиквата в Севлиево, с концептуалния спор задушава ли се плънката
за тиквеника или не и още по-сериозните противоречия по темата печената тиква ръси ли
се със захар или се залива с мед. А яли ли сте печена тиква с мляко, яйца и
захар?
В първите дни на октомври,
подчинявайки се на завладяващата ме маниакалност, смених профилната си снимка
във фейсбук, но още по-страшно – смених десктопа на служебния си компютър. Тогава
се убедих, че съм луда.
Малко ми е мъчно, че напоследък „тиква“
се превърна в политическо нарицателно, но вярвам, че това е временно явление. А
иначе, ако в тези предизборни времена ви е повече кулинарно, отколкото
политическо, вземете 200-300 гр. тиква, 1-2 моркова, 1-2 картофа, 4-5 скилидки
чесън, сварете ги до състояние на полуразпад в подсолена вода. Изключете котлона
и пасирайте. Добавете около 150 мл прясно мляко, като гледате супата да не ври
в този момент. Прибавете подправки по ваше желание, като аз лично препоръчвам
смлян кимион, черен пипер и прашинка бял пипер (има много специфичен аромат и
ако не сте го ползвали, наистина бъдете минималисти в началото).
Супата се сервира топла и поръсена
със сирене – върви чудесно със синьо или някакво друго миризливо, но и бяло
твърдо върши работа.
Да ви е сладко, пардон, солено :)
П.П. При желание, можете да
добавите към супата и няколко парчета корен целина.