Skip to main content

Тиква

Намирам, че съм умерено, а понякога средно луда. Особено що се отнася до онлайн битието ми. Тази мисъл се загнезди в ума ми, когато в началото на октомври ми стана едно октомврийско.
Тук е нужна малка предистория. Майка ми е родена в гр. Севлиево, който отбелязва празника си в средата на месец октомври – нарича се Празник на тиквата. Дядо ми (от Севлиево) казваше, че планината ражда хора, а равнината – тикви. От малка съм „закърмена“ с тиквеник, печена тиква и т.н. Правя жестока крем супа от тиква, мисля да приложа още няколко нови рецепти тази есен, разбира се, с тиква. Та да ми стане октомврийско ще рече да ми стане тиквено. И не, това няма нищо общо с Хелоуин. А с Празника на тиквата в Севлиево, с концептуалния спор задушава ли се плънката за тиквеника или не и още по-сериозните противоречия по темата печената тиква ръси ли се със захар или се залива с мед. А яли ли сте печена тиква с мляко, яйца и захар?

В първите дни на октомври, подчинявайки се на завладяващата ме маниакалност, смених профилната си снимка във фейсбук, но още по-страшно – смених десктопа на служебния си компютър. Тогава се убедих, че съм луда.


Малко ми е мъчно, че напоследък „тиква“ се превърна в политическо нарицателно, но вярвам, че това е временно явление. А иначе, ако в тези предизборни времена ви е повече кулинарно, отколкото политическо, вземете 200-300 гр. тиква, 1-2 моркова, 1-2 картофа, 4-5 скилидки чесън, сварете ги до състояние на полуразпад в подсолена вода. Изключете котлона и пасирайте. Добавете около 150 мл прясно мляко, като гледате супата да не ври в този момент. Прибавете подправки по ваше желание, като аз лично препоръчвам смлян кимион, черен пипер и прашинка бял пипер (има много специфичен аромат и ако не сте го ползвали, наистина бъдете минималисти в началото).
Супата се сервира топла и поръсена със сирене – върви чудесно със синьо или някакво друго миризливо, но и бяло твърдо върши работа.
Да ви е сладко, пардон, солено :)

П.П. При желание, можете да добавите към супата и няколко парчета корен целина.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…