Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз. Виновно ми е: когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания; когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се; когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо; когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си. Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям за...