Да се плъзнем по повърхността!
Да поиграем на съчувствие!
Да симулираме емпатия!
Да си представим, че сме искрени!
Аз съм огледало, в което
всекидневно се оглеждат мнозина. И винаги намират нужната доза спокойствие,
съпричастие и разбиране. Аз слушам, превръщам се в гигантско ходещо ухо. Придобивам
формата на огромно биещо сърце, готово да прокърви при всяка чужда необходимост.
Аз съм съсредоточени очи, гледащи с разбиране; готови за прегръдка ръце; вечно
бистър ум с набор от безценни съвети.
Лягам си вечер сама и не мога да
заспя от собствените си тревожни мисли. „Стегни се”, казвам си и бързо приспивам
ушите, сърцето, очите, ръцете и ума си. Те трябва да са отпочинали за утре.