27.9.12

***


Да се плъзнем по повърхността!
Да поиграем на съчувствие!
Да симулираме емпатия!
Да си представим, че сме искрени!

Аз съм огледало, в което всекидневно се оглеждат мнозина. И винаги намират нужната доза спокойствие, съпричастие и разбиране. Аз слушам, превръщам се в гигантско ходещо ухо. Придобивам формата на огромно биещо сърце, готово да прокърви при всяка чужда необходимост. Аз съм съсредоточени очи, гледащи с разбиране; готови за прегръдка ръце; вечно бистър ум с набор от безценни съвети.

Лягам си вечер сама и не мога да заспя от собствените си тревожни мисли. „Стегни се”, казвам си и бързо приспивам ушите, сърцето, очите, ръцете и ума си. Те трябва да са отпочинали за утре. 

No comments: