6.12.16

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:


Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊

В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция).
Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички. 
Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.



Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини

320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар (аз добавих 80 грама бяла и 80 грама кафява захар, защото ги имаше в рецептата и двете, но се оказа, че кафявата е само за поръсване - но пак се получиха доста сносни)
В отделна купа се разбиват 1 яйце, 125 грама масло (отново използвах олио), ванилова есенция (в моя случай - 2 прахчета) и 250 мл сварено кафе. 
Течното се прибавя към сухото, бърка се, сипва се във формички и се поръсва с кафявата захар (ето тук й е ролята!). Пече се на 190 градуса до готовност.
Моята фурна е по-специална, така че ги пекох на 210 и готовността трудно я установих. Станаха малко плътни и тежки, но сочти, с лека влажност - като цяло се получиха съвсем приемливи като за втори успешен опит. Според мен им липсваше само една гласура с невероятния маслен крем на Даро, но това е висш пилотаж. Продължавам да се развивам и току виж съм отворила сладкарница 😊

И тъй като соленкото на мен ми е доста по-важно, идва време за - Лазаня с картофи и песто

Рецептата е от една книжка за италианска кухня, а вдъхновението е от чудесната лазаня, която ядох в Рим. Но в моята малка къщичка запържването на лук, кайма и прочее би довело до пълно вмирисване на храна, затова се спрях на вариант без подобни екстри.

Сварих 400 грама готови кори за лазаня и забърках (за първи път в живота си!) сос Бешамел по следната формула: в 6 супени лъжици масло на котлона добавих 4 равни супени лъжици брашно. Получава се гъста каша, която се отлепва от дъното - към нея по малко добавям 600 мл прясно мляко. Идеята на добавянето по малко е да не се образуват бучки. Бърка се постоянно, добавят се сол и подправки (в моя случай по малко черен и бял пипер и кимион, а в официалната версия - индийско орехче). Вари се на слаб огън 15-ина минути или докато ви окапе ръката от бъркане. Но стана много гладък и приятен сос. Като поизстина, добавих 3-4 лъжици песто. От готовия сос се сипва малко на дъното на тавичка и после се реди: ред кори, ред варени и нарязани на по-тънки шайби картофи, настърган пармезан, сос, ред кори и т.н. Най-отгоре са ред кори, сос и пармезан. Пекох я 30-40 минути, докато отгоре се запече приятно и стана неочаквано вкусна.

И, да - нито една от рецептите не е диетична. Но никой не ви кара да изядете доза мъфини или тава с лазаня наведнъж. Карайте го по-спокойно, гледайте да се движите и гледайте по-позитивно на живота. А хубавата храна определено помага 😉

30.11.16

Рим през ноември

През последните години се превръща в традиция за мен да пътувам или към непопулярни дестинации, или в непопулярно време на годината. Имам предвид, че повечето хора избират Европа през пролетта и Гърция за лятото, а аз бях в Гърция през май, лятото работих с кратко отскачане до Загреб, за което може би ще разкажа някой път, а през ноември се отправих към Италия. 


Когато се обсъждаше купуването на самолетните билети, се подхвърли репликата, че ноември може би не е най-подходящото време. Аз старателно проверих и се оказа, че през този месец средно дъждовните дни са едва 8 и заключих, че едва ли трите дни престой там ще са точно сред тези 8. Но не просто валя всеки Божи ден, а Рим беше ударен и от торнадо, докато бях там. 


Поне сега имам незабравима история от Фонтан ди Треви, която да разказвам на внуците: „Знаете ли, деца, че когато мислех, че ще се задуша и/или полудея от твърде многото хора на това малко площадче с безумно красив фонтан, изведнъж изплющя такъв порой с гръмотевична буря и вятър, че хилядите хора изчезнаха за секунди. По някакъв странен начин беше хубаво (със зловеща нотка в гласа)“. В тази връзка препоръчвам на всеки любител пътешественик да си носи компактен дъждобран, а ако багажът позволява - и резервен чифт обувки.


Но ето и някои практични и интересни наблюдения от посещението ми в столицата на чудесната Италия.
Препоръчвам автобусите на Terravision от летище Фиумичино до гара Термини – пристигат и тръгват навреме, някак успяват да поберат всички чакащи хора, които изглеждат винаги плашещо много, а цената на човек в двете посоки е едва 8 евро. Въпреки че предварително ме наплашиха с големи закъснения, стачки, неточности и обърканост с транспорта в Италия, през цялото време аз виждах точно обратното.


С две ръце препоръчвам района Сан Джовани за настаняване. Нашият хостел беше много семпъл, но си имаше всичко необходимо – чисто легло, топла вода, опакован кроасан и кафе от капсула за закуска. Не мога да искам повече при откровено ниска цена на 20 минути максимум пеш от Колизеума. При настаняването собственикът ни насочи към ресторантче наблизо – Shooters, което се оказа изключително нетуристическо, със страхотна храна. Така както и сайтът му, и менюто нямаше версия на английски, което направи престоя там още по-забавен.

А иначе в Рим видях акция на икономическата полиция с гонене тичешком на амбулантни търговци, ужасяващо множество пред Ватикана, научих, че не можеш да спреш такси на улицата, а има специални стоянки и се возих на едно от готините бързи влакчета до Флоренция.
Абе, приключение. 



Реката е фантастична, сладоледът е чудесен дори и през ноември, малките улички са страхотни, а площад Навона е любимото ми място в този изключителен град. Любимата ми сграда, която ме зашеметяваше всеки пък (добре че маршрутът всеки ден минаваше покрай нея), е монументът на Виктор Емануил.


И така – Рим е чудесен!