Skip to main content

Posts

Берджи Кристин. Приказки от бунището

Лятифе Текин
Много обичам книги със странни заглавия, които разказват приказка още от корицата. Подобно на „Клубът на почитателите на некролози”, за която ще разкажа някой друг път, и „Берджи Кристин. Приказки от бунището” ме грабна именно заради заглавието си. Освен това на пръв поглед е тънка книжка, а напоследък нямах много време за по-обемни четива. Оказа се, че е над 120 страници (ето това се казва умение да събереш много в малко обем!) и съвсем не толкова вълнуваща, колкото очаквах.
Според задната корица, авторката Лятифе Текин е съвременна турска писателка, сравнявана често по майсторство с Орхан Памук, което си е добър атестат дори и за не дотам големите фенове на Памук като мен. Малко ме усъмни фактът, че книгата е издадена по проект, подкрепен от турска държавна институция. Не ме разбирайте погрешно, обожавам източни автори, арабски писатели, истории, развиващи се колкото се може по-далеч от модерното и стандартното европейско и американско битие. Но съм подозрителна към книг…
Recent posts

Малта по всяко/никое време

Да отида два пъти на едно и също място в чужбина означава само едно – че наистина ми е харесало. Защото няма какво да се лъжем – дори и най-лесното за организиране и евтино на пръв поглед пътуване отнема ресурси от всякакво естество. Поради което се старая да пътувам до различни места и да получавам срещу вложените ресурси нови впечатления. Но Малта си заслужава два, три, че и повече пъти вниманието. Още повече, че през 2018 г. столицата й Валета ще е една от двете Европейски столици на културата и със сигурност там ще се случват много интересни неща.


Но обратно към Малта, каквато я видях през лятото на 2014-а и през есента на 2017-а година. Първото и според мен най-важно уточнение е, че това не е дестинация за хора, очакващи лъскави гледки, лъскави места, лъскави заведения, лъскави магазини, изобщо визия тъп кокетен средиземноморски курорт. Малта носи една вехтост, която се крие дори в новите сгради и която е най-големият й чар. Малко изключение от това правило е Слима (Sliema) – насе…

Beth Hart

Сблъсъкът ми с тази жена беше вчера и беше със силата на среща с бърз влак. Сърцето ми обърна тази Beth Hart. Особено много ми допадат не особено интензивните интродукции в песните й и постепеното увеличаване на емоционалния заряд. Докато не те докара до нещо средно между оргазъм и удавяне в кофа сълзи.
Caught Out in the rain
"I got caught out in the rain
If I die I don’t care, I’m in love"
Baddest blues
"It’s what I choose
Love is the baddest blues"

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…

Tom Odell

Много обичам да откривам "нова" за мен музика, която да ме разтърси и накара всяка клетка в мен да вибрира. Но се случва рядко, като любовта. И ето на, днес се сетих за един английски младеж, чиито песни ме карат да вярвам в бъдещето и да обичам дори необичните неща. А не прави ли точно това красивата музика?
Дами и господа, аз открих Tom Odell, а вие?

Almost

Almost happy


Almost blue

...а между крайностите, полюшванията в двете диаметрални посоки лежи минорната и лепкава пяна на дните и изтичащото време...