Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две дами, смело подхванали лопати за риене на сняг да ги въртят кога по-умело, кога не толкова. Видях и няколко пъти по толкова господа на различни възрасти, които бодро наблюдаваха съответните дами, пиейки кафе и пушейки цигарки. Вероятно са и обсъждали как тази държава никога няма да се оправи. Ами няма, докато един рине, а двама-трима кибичат, независимо от половата принадлежност на всички замесени в пасторалната картинка.
На бул. "А. Стамболийски" между "К. Величков" и "Вардар" имаше цветарски магазин, който винаги имаше чудесна декорация пред вратата - рустикална метална кофа със слънчогледи, бяло сандъче с полски цветя и т.н. Беше си радост да минаваш отпред. Наскоро го затвориха, а явно вече са сменили предназначението и е магазин за алкохол и цигари. Това само говори за приоритетите на местните купувачи. А и не само на местните.
Иначе снегът по клоните е красив, ако успееш да вдигнеш очи от калта, в която неизбежно всички газим.