114 години от рождението на едно нежно перо
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в
лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в
болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи
есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в
гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне
празничния град
и под лунно наметало с шепот
странен той разказва
повестите безутешни на вседневен
маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди
електрични,
ето малката цветарка бърза от локал
в локал,
де оркестрите разливат плавни
звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка
и печал.