Skip to main content

Три спешни задачи за Коледа

Всички маркетолози, копирайтъри, дизайнери и т.н. са полудели, защото Коледа наближава и трябва да:

1. Изкупим света под формата на подаръци

2. Да станем по-добри за норматив

3. Да започнем да печем сладкиши, погачи, пуйки, гъски, прасета и т.н. като майстори готвачи и сладкари

Нито едно от тези три предложения не е лошо, защото:

1. Подаръците са нещо чудесно и радват, освен ако не подарявате на Гринч. Все пак именно по повод Коледа Дъмбълдор каза "Човек никога не може да има достатъчно чорапи". 

2. Да станем по-добри за Коледа ни дава шанс да запазим мъничко добрина в сърцето и за мрачния февруари, морския юли и дори за най-депресиращия ден през годината, който през 2023-а се пада на 16 януари.

3. Домашната храна е вкусна и ни дава възможност да се посмеем заедно, да се надсмеем над себе си и да хапнем нещо прясно, дори да е малко загоряло.

Аз пък ви предлагам три възможности да помогнете на кауза за Коледа. И ако някой се интересува защо във фокуса са все деца - ами защото така.

1. Тази Коледа чудесата правите Вие... - страхотна дългогодишна инициатива на фондация "За Нашите Деца". Обичайно се прилага в офиса, но нищо не ви пречи да организирате благотворителен обяд за приятели у дома. Така ще можете да изпълните онази задача с печенето, а гостите щат не щат ще си платят, нали е за кауза, дори и да е малко загоряло.

2. Подарък с кауза от фондация "Нашите недоносени деца", защото днес е 17 ноември - Световен ден на недоносените. И защото се раждат малки и заслужават цялата подкрепа на света, както и техните родители.

3. Коледна декорация от Оле Мале - защото цялата организация е супер, защото каузите им са супер, защото помагат, защото Елисавета и Красимира са супер, дори когато едната е в Народното събрание. Споменах ли, че са супер?

А ако се чудите за какво да дарявате не само по Коледа, драснете ми в коментар под поста. Аз ще си поговоря с вас и ще ви насоча.


Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците