Skip to main content

Три спешни задачи за Коледа

Всички маркетолози, копирайтъри, дизайнери и т.н. са полудели, защото Коледа наближава и трябва да:

1. Изкупим света под формата на подаръци

2. Да станем по-добри за норматив

3. Да започнем да печем сладкиши, погачи, пуйки, гъски, прасета и т.н. като майстори готвачи и сладкари

Нито едно от тези три предложения не е лошо, защото:

1. Подаръците са нещо чудесно и радват, освен ако не подарявате на Гринч. Все пак именно по повод Коледа Дъмбълдор каза "Човек никога не може да има достатъчно чорапи". 

2. Да станем по-добри за Коледа ни дава шанс да запазим мъничко добрина в сърцето и за мрачния февруари, морския юли и дори за най-депресиращия ден през годината, който през 2023-а се пада на 16 януари.

3. Домашната храна е вкусна и ни дава възможност да се посмеем заедно, да се надсмеем над себе си и да хапнем нещо прясно, дори да е малко загоряло.

Аз пък ви предлагам три възможности да помогнете на кауза за Коледа. И ако някой се интересува защо във фокуса са все деца - ами защото така.

1. Тази Коледа чудесата правите Вие... - страхотна дългогодишна инициатива на фондация "За Нашите Деца". Обичайно се прилага в офиса, но нищо не ви пречи да организирате благотворителен обяд за приятели у дома. Така ще можете да изпълните онази задача с печенето, а гостите щат не щат ще си платят, нали е за кауза, дори и да е малко загоряло.

2. Подарък с кауза от фондация "Нашите недоносени деца", защото днес е 17 ноември - Световен ден на недоносените. И защото се раждат малки и заслужават цялата подкрепа на света, както и техните родители.

3. Коледна декорация от Оле Мале - защото цялата организация е супер, защото каузите им са супер, защото помагат, защото Елисавета и Красимира са супер, дори когато едната е в Народното събрание. Споменах ли, че са супер?

А ако се чудите за какво да дарявате не само по Коледа, драснете ми в коментар под поста. Аз ще си поговоря с вас и ще ви насоча.


Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно