Усмихвай се тихичко!
В тъмното дишай
заедно с мен, съзаклятно,
срещу утрето, срещу вчера,
сиви, ненужни. Изтрий ги!
Бъди тук със ръцете си,
с краката и косите си,
с топлината и белотата си,
без рани и без белези,
без мен, ако трябва, но бъди...
Чети ми, чети ме,
пиши върху кожата ми –
сух пергамент без цвят,
без форма, без съдържание...
Дай ми име!