Skip to main content

По следите на зехтина

Джули Ангъс

Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих особено висока оценка в goodreads, не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините и зехтина.

Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства…

Представях си книгата повече като добилите популярност през последните години романи тип „Една година в Прованс“, но всъщност академичният и документален аспект е много силно застъпен. Все пак има много какво да се научи от това четиво, особено по отношение на Средиземноморската диета и полезните аспекти на консумацията на зехтин. Лично аз се замислям да премина в домакинството си към тази мазнина, като особено успокоително ми подействаха няколкото рецепти в края на книгата – има дори сладкиши със зехтин. А вече от половин година се къпя с прост гръцки маслинов сапун и е излишно да казвам, че ефектът върху мега чувствителна, суха и много проблемна кожа е страхотен.

П.П. Малко ми стана тъжно вчера, след като публикацията за драмите ми с емаг и Рапидо се превърна в най-четения текст в последните години и е на път да влезе в Топ 5 на блога. Не обичам да съм негативна и се старая да не влизам в общия мрънкащ/критикуващ/недоволстващ тон на интернет пространството. Всеки ден има за какво да се мрънка. Днес бих могла да изнеса лекция на тема:
  • колко прости са хората, които те отнасят с рамена, лакти, чадъри и т.н. на празни тротоари, широки 5 метра,
  • колко нагли са шофьорите, които сякаш минават нарочно през най-дълбоките локви с цел да те опръскат,
  • колко тъпо е, че онлайн поръчката на дрехи с уж ясна номерация нищо не ти гарантира (да, поръчвам често неща от онлайн магазини и се сдобих с възширочко палто :).



Но ще го спестя и предпочитам да се похваля – купих си най-яките, меки чудесни и прекрасни стелки за обувки и пешеходенето вече напомня на скачане в памук. И не, не става дума за онези мега професионални, супер иновативни и т.н. маркови стелки, които ще те изстрелят в космоса само с една стъпка. Моите са прости, пухкави и топлят – купени са в DM и струват под 5 лв. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…