Джули Ангъс
Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих
особено висока оценка в goodreads,
не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална
е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините
и зехтина.
Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на
пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни
маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и
произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани
от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е
фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че
намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска
пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости
е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства…
Представях си книгата повече като добилите популярност през
последните години романи тип „Една година в Прованс“, но всъщност академичният
и документален аспект е много силно застъпен. Все пак има много какво да се
научи от това четиво, особено по отношение на Средиземноморската диета и полезните
аспекти на консумацията на зехтин. Лично аз се замислям да премина в
домакинството си към тази мазнина, като особено успокоително ми подействаха
няколкото рецепти в края на книгата – има дори сладкиши със зехтин. А вече от
половин година се къпя с прост гръцки маслинов сапун и е излишно да казвам, че
ефектът върху мега чувствителна, суха и много проблемна кожа е страхотен.
П.П. Малко ми стана тъжно вчера, след като публикацията за
драмите ми с емаг и Рапидо се превърна в най-четения текст в последните години
и е на път да влезе в Топ 5 на блога. Не обичам да съм негативна и се старая да
не влизам в общия мрънкащ/критикуващ/недоволстващ тон на интернет
пространството. Всеки ден има за какво да се мрънка. Днес бих могла да изнеса
лекция на тема:
- колко прости са хората, които те отнасят с рамена, лакти, чадъри и т.н. на празни тротоари, широки 5 метра,
- колко нагли са шофьорите, които сякаш минават нарочно през най-дълбоките локви с цел да те опръскат,
- колко тъпо е, че онлайн поръчката на дрехи с уж ясна номерация нищо не ти гарантира (да, поръчвам често неща от онлайн магазини и се сдобих с възширочко палто :).
Но ще го спестя и предпочитам да се похваля – купих си
най-яките, меки чудесни и прекрасни стелки за обувки и пешеходенето вече
напомня на скачане в памук. И не, не става дума за онези мега професионални,
супер иновативни и т.н. маркови стелки, които ще те изстрелят в космоса само с
една стъпка. Моите са прости, пухкави и топлят – купени са в DM и струват под 5 лв.