Skip to main content

По следите на зехтина

Джули Ангъс

Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих особено висока оценка в goodreads, не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините и зехтина.

Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства…

Представях си книгата повече като добилите популярност през последните години романи тип „Една година в Прованс“, но всъщност академичният и документален аспект е много силно застъпен. Все пак има много какво да се научи от това четиво, особено по отношение на Средиземноморската диета и полезните аспекти на консумацията на зехтин. Лично аз се замислям да премина в домакинството си към тази мазнина, като особено успокоително ми подействаха няколкото рецепти в края на книгата – има дори сладкиши със зехтин. А вече от половин година се къпя с прост гръцки маслинов сапун и е излишно да казвам, че ефектът върху мега чувствителна, суха и много проблемна кожа е страхотен.

П.П. Малко ми стана тъжно вчера, след като публикацията за драмите ми с емаг и Рапидо се превърна в най-четения текст в последните години и е на път да влезе в Топ 5 на блога. Не обичам да съм негативна и се старая да не влизам в общия мрънкащ/критикуващ/недоволстващ тон на интернет пространството. Всеки ден има за какво да се мрънка. Днес бих могла да изнеса лекция на тема:
  • колко прости са хората, които те отнасят с рамена, лакти, чадъри и т.н. на празни тротоари, широки 5 метра,
  • колко нагли са шофьорите, които сякаш минават нарочно през най-дълбоките локви с цел да те опръскат,
  • колко тъпо е, че онлайн поръчката на дрехи с уж ясна номерация нищо не ти гарантира (да, поръчвам често неща от онлайн магазини и се сдобих с възширочко палто :).



Но ще го спестя и предпочитам да се похваля – купих си най-яките, меки чудесни и прекрасни стелки за обувки и пешеходенето вече напомня на скачане в памук. И не, не става дума за онези мега професионални, супер иновативни и т.н. маркови стелки, които ще те изстрелят в космоса само с една стъпка. Моите са прости, пухкави и топлят – купени са в DM и струват под 5 лв. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…