19.10.16

По следите на зехтина

Джули Ангъс

Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих особено висока оценка в goodreads, не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините и зехтина.

Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства…

Представях си книгата повече като добилите популярност през последните години романи тип „Една година в Прованс“, но всъщност академичният и документален аспект е много силно застъпен. Все пак има много какво да се научи от това четиво, особено по отношение на Средиземноморската диета и полезните аспекти на консумацията на зехтин. Лично аз се замислям да премина в домакинството си към тази мазнина, като особено успокоително ми подействаха няколкото рецепти в края на книгата – има дори сладкиши със зехтин. А вече от половин година се къпя с прост гръцки маслинов сапун и е излишно да казвам, че ефектът върху мега чувствителна, суха и много проблемна кожа е страхотен.

П.П. Малко ми стана тъжно вчера, след като публикацията за драмите ми с емаг и Рапидо се превърна в най-четения текст в последните години и е на път да влезе в Топ 5 на блога. Не обичам да съм негативна и се старая да не влизам в общия мрънкащ/критикуващ/недоволстващ тон на интернет пространството. Всеки ден има за какво да се мрънка. Днес бих могла да изнеса лекция на тема:
  • колко прости са хората, които те отнасят с рамена, лакти, чадъри и т.н. на празни тротоари, широки 5 метра,
  • колко нагли са шофьорите, които сякаш минават нарочно през най-дълбоките локви с цел да те опръскат,
  • колко тъпо е, че онлайн поръчката на дрехи с уж ясна номерация нищо не ти гарантира (да, поръчвам често неща от онлайн магазини и се сдобих с възширочко палто :).



Но ще го спестя и предпочитам да се похваля – купих си най-яките, меки чудесни и прекрасни стелки за обувки и пешеходенето вече напомня на скачане в памук. И не, не става дума за онези мега професионални, супер иновативни и т.н. маркови стелки, които ще те изстрелят в космоса само с една стъпка. Моите са прости, пухкави и топлят – купени са в DM и струват под 5 лв. 

No comments: