Skip to main content

По следите на зехтина

Джули Ангъс

Снощи завърших леко по диагонал тази книжка и не й поставих особено висока оценка в goodreads, не защото е зле написана, а защото на мен лично ми беше малко безинтересна. Документална е и има твърде много исторически, географски, химични и др. факти за маслините и зехтина.

Авторката (канадка от сирийски произход) тръгва на пътешествие с малка яхта из Средиземноморието, за да търси хилядолетни маслинови дървета. Целта е да се проследят историята на разпространението и произхода на маслините и всички им производни продукти в страните, населявани от някои от древните цивилизации в региона. Интересен аспект от историята е фактът, че Ангъс пътува със съпруга и едногодишния им син, а също и че намеренията им да посетят Сирия са възпряни от наскоро започналата Арабска пролет. Днес вече пролет няма, както и няма много останало от Сирия. Какви глупости е способно да сътвори човечеството, съсипвайки хилядолетни постижения и богатства…

Представях си книгата повече като добилите популярност през последните години романи тип „Една година в Прованс“, но всъщност академичният и документален аспект е много силно застъпен. Все пак има много какво да се научи от това четиво, особено по отношение на Средиземноморската диета и полезните аспекти на консумацията на зехтин. Лично аз се замислям да премина в домакинството си към тази мазнина, като особено успокоително ми подействаха няколкото рецепти в края на книгата – има дори сладкиши със зехтин. А вече от половин година се къпя с прост гръцки маслинов сапун и е излишно да казвам, че ефектът върху мега чувствителна, суха и много проблемна кожа е страхотен.

П.П. Малко ми стана тъжно вчера, след като публикацията за драмите ми с емаг и Рапидо се превърна в най-четения текст в последните години и е на път да влезе в Топ 5 на блога. Не обичам да съм негативна и се старая да не влизам в общия мрънкащ/критикуващ/недоволстващ тон на интернет пространството. Всеки ден има за какво да се мрънка. Днес бих могла да изнеса лекция на тема:
  • колко прости са хората, които те отнасят с рамена, лакти, чадъри и т.н. на празни тротоари, широки 5 метра,
  • колко нагли са шофьорите, които сякаш минават нарочно през най-дълбоките локви с цел да те опръскат,
  • колко тъпо е, че онлайн поръчката на дрехи с уж ясна номерация нищо не ти гарантира (да, поръчвам често неща от онлайн магазини и се сдобих с възширочко палто :).



Но ще го спестя и предпочитам да се похваля – купих си най-яките, меки чудесни и прекрасни стелки за обувки и пешеходенето вече напомня на скачане в памук. И не, не става дума за онези мега професионални, супер иновативни и т.н. маркови стелки, които ще те изстрелят в космоса само с една стъпка. Моите са прости, пухкави и топлят – купени са в DM и струват под 5 лв. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…