Skip to main content

Солени мъфини със спанак

Както напоследък често става дума тук, аз обичам храната. Но въпреки това се старая да подхождам рационално и с мисъл за здравословния й аспект - храната като източник на важни вещества, храната като лекарство дори. Поради тази причина напоследък все по-често мисля над това какво готвя и ям - дали продуктите са произведени в района, в който живея, колко километра са преминали, преди да достигнат до магазина, от който ги купувам, дали тялото ми ще ги разпознае като храна, консумирана от хората по тези географски ширини десетки поколения назад във времето и още куп важни за мен въпроси. Няма да ги разчепквам един по един, за да не звуча сектантски или като поредното псевдо-онлайн-гуру по здравословно хранене. Защото моята теза е, че ако продуктите са чисти и храната се приема без преяждане и омазване, няма вредни храни.
Затова вчера врътнах първите си успешни мъфини, които НЕ бяха с консистенцията на здрава скала, бяха пухкави, вкусни и много дъхави. Те съдържат точно:

1 чаша брашно (напоследък ползвам на мелница Балван - в магазина, от където купих брашното, твърдят, че не съдържа набухватели, избелители и подобрители)
1 с. л. бакпулвер
2 яйца
1 чаша прясно мляко
1/3 чаша зехтин или олио (за готвене ползвам все още олио, защото въпреки ентусиазма ми по зехтина не се оправям с казуса кой е за готвене, кой за салата и т.н.)
3/4 чаша нарязан на ситно спанак (предния ден забелязах, че наличните ми 2-3 пълни шепи био бейби спанак в хладилника завяхва, поради което го минах за 5 минути през пара и станаха 2 големи супени лъжици - прибрах ги в хладилника за през нощта и на другия ден си свършиха чудесно работата в мъфините) 
1/2 чаша сирене (Мишо предположи, че е някакво "миризливо", тип козе, но аз ползвах добре узряло твърдо краве, тъй като по-странните сирена не са за всеки)
щипка сол (забравих я, но пък прекалих със сиренето)

Не уточнявам каква е чашата, защото с тази, с която мерех аз, се получиха 10 мъфина, а не 24, както се твърдеше в рецептата. Но спанакът ми беше малко и по него съобразих останалите съставки. 
Сместа беше по-течна, отколкото очаквах, но явно това е разковничето на успешните мъфини. Освен това не ги пекох на 190, а на 200-210 градуса и отне повече от 30 минути. Но бяха много вкусни, пухкави и здравословни.

И едно откритие, което направих тази сутрин, отново свързано с храната и от типа "да открием топлата вода". Вчера замесих едно лесно тесто за пица, но не ми остана време да я направя, а и видях, че ще ми стигне за 2 пици и изобщо... Върл противник съм на разхищението и изхвърлянето на храна, поради което се разрових в интернет какво да правя с тази двойна доза тесто и прочетох повече за замразяването и най-вече - за размразяването му, тъй като това ми беше по-голямото чудене. За мен е нов процес (не се смейте!) и ми беше много полезно. 
Знам, че много хора са скептични към замразяването и съхраняването на храни в различен етап на готовност по този начин. Но както съм чувала лично от Ирина, това е нормален процес, който, използван по правилата, е неизменен и много ценен за професионалната кулинария.

Е, успешна нова седмица!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…