Skip to main content

Солени мъфини със спанак

Както напоследък често става дума тук, аз обичам храната. Но въпреки това се старая да подхождам рационално и с мисъл за здравословния й аспект - храната като източник на важни вещества, храната като лекарство дори. Поради тази причина напоследък все по-често мисля над това какво готвя и ям - дали продуктите са произведени в района, в който живея, колко километра са преминали, преди да достигнат до магазина, от който ги купувам, дали тялото ми ще ги разпознае като храна, консумирана от хората по тези географски ширини десетки поколения назад във времето и още куп важни за мен въпроси. Няма да ги разчепквам един по един, за да не звуча сектантски или като поредното псевдо-онлайн-гуру по здравословно хранене. Защото моята теза е, че ако продуктите са чисти и храната се приема без преяждане и омазване, няма вредни храни.
Затова вчера врътнах първите си успешни мъфини, които НЕ бяха с консистенцията на здрава скала, бяха пухкави, вкусни и много дъхави. Те съдържат точно:

1 чаша брашно (напоследък ползвам на мелница Балван - в магазина, от където купих брашното, твърдят, че не съдържа набухватели, избелители и подобрители)
1 с. л. бакпулвер
2 яйца
1 чаша прясно мляко
1/3 чаша зехтин или олио (за готвене ползвам все още олио, защото въпреки ентусиазма ми по зехтина не се оправям с казуса кой е за готвене, кой за салата и т.н.)
3/4 чаша нарязан на ситно спанак (предния ден забелязах, че наличните ми 2-3 пълни шепи био бейби спанак в хладилника завяхва, поради което го минах за 5 минути през пара и станаха 2 големи супени лъжици - прибрах ги в хладилника за през нощта и на другия ден си свършиха чудесно работата в мъфините) 
1/2 чаша сирене (Мишо предположи, че е някакво "миризливо", тип козе, но аз ползвах добре узряло твърдо краве, тъй като по-странните сирена не са за всеки)
щипка сол (забравих я, но пък прекалих със сиренето)

Не уточнявам каква е чашата, защото с тази, с която мерех аз, се получиха 10 мъфина, а не 24, както се твърдеше в рецептата. Но спанакът ми беше малко и по него съобразих останалите съставки. 
Сместа беше по-течна, отколкото очаквах, но явно това е разковничето на успешните мъфини. Освен това не ги пекох на 190, а на 200-210 градуса и отне повече от 30 минути. Но бяха много вкусни, пухкави и здравословни.

И едно откритие, което направих тази сутрин, отново свързано с храната и от типа "да открием топлата вода". Вчера замесих едно лесно тесто за пица, но не ми остана време да я направя, а и видях, че ще ми стигне за 2 пици и изобщо... Върл противник съм на разхищението и изхвърлянето на храна, поради което се разрових в интернет какво да правя с тази двойна доза тесто и прочетох повече за замразяването и най-вече - за размразяването му, тъй като това ми беше по-голямото чудене. За мен е нов процес (не се смейте!) и ми беше много полезно. 
Знам, че много хора са скептични към замразяването и съхраняването на храни в различен етап на готовност по този начин. Но както съм чувала лично от Ирина, това е нормален процес, който, използван по правилата, е неизменен и много ценен за професионалната кулинария.

Е, успешна нова седмица!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…