21.11.16

Солени мъфини със спанак

Както напоследък често става дума тук, аз обичам храната. Но въпреки това се старая да подхождам рационално и с мисъл за здравословния й аспект - храната като източник на важни вещества, храната като лекарство дори. Поради тази причина напоследък все по-често мисля над това какво готвя и ям - дали продуктите са произведени в района, в който живея, колко километра са преминали, преди да достигнат до магазина, от който ги купувам, дали тялото ми ще ги разпознае като храна, консумирана от хората по тези географски ширини десетки поколения назад във времето и още куп важни за мен въпроси. Няма да ги разчепквам един по един, за да не звуча сектантски или като поредното псевдо-онлайн-гуру по здравословно хранене. Защото моята теза е, че ако продуктите са чисти и храната се приема без преяждане и омазване, няма вредни храни.
Затова вчера врътнах първите си успешни мъфини, които НЕ бяха с консистенцията на здрава скала, бяха пухкави, вкусни и много дъхави. Те съдържат точно:

1 чаша брашно (напоследък ползвам на мелница Балван - в магазина, от където купих брашното, твърдят, че не съдържа набухватели, избелители и подобрители)
1 с. л. бакпулвер
2 яйца
1 чаша прясно мляко
1/3 чаша зехтин или олио (за готвене ползвам все още олио, защото въпреки ентусиазма ми по зехтина не се оправям с казуса кой е за готвене, кой за салата и т.н.)
3/4 чаша нарязан на ситно спанак (предния ден забелязах, че наличните ми 2-3 пълни шепи био бейби спанак в хладилника завяхва, поради което го минах за 5 минути през пара и станаха 2 големи супени лъжици - прибрах ги в хладилника за през нощта и на другия ден си свършиха чудесно работата в мъфините) 
1/2 чаша сирене (Мишо предположи, че е някакво "миризливо", тип козе, но аз ползвах добре узряло твърдо краве, тъй като по-странните сирена не са за всеки)
щипка сол (забравих я, но пък прекалих със сиренето)

Не уточнявам каква е чашата, защото с тази, с която мерех аз, се получиха 10 мъфина, а не 24, както се твърдеше в рецептата. Но спанакът ми беше малко и по него съобразих останалите съставки. 
Сместа беше по-течна, отколкото очаквах, но явно това е разковничето на успешните мъфини. Освен това не ги пекох на 190, а на 200-210 градуса и отне повече от 30 минути. Но бяха много вкусни, пухкави и здравословни.

И едно откритие, което направих тази сутрин, отново свързано с храната и от типа "да открием топлата вода". Вчера замесих едно лесно тесто за пица, но не ми остана време да я направя, а и видях, че ще ми стигне за 2 пици и изобщо... Върл противник съм на разхищението и изхвърлянето на храна, поради което се разрових в интернет какво да правя с тази двойна доза тесто и прочетох повече за замразяването и най-вече - за размразяването му, тъй като това ми беше по-голямото чудене. За мен е нов процес (не се смейте!) и ми беше много полезно. 
Знам, че много хора са скептични към замразяването и съхраняването на храни в различен етап на готовност по този начин. Но както съм чувала лично от Ирина, това е нормален процес, който, използван по правилата, е неизменен и много ценен за професионалната кулинария.

Е, успешна нова седмица!

No comments: