Skip to main content

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:


Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊

В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция).
Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички. 
Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.



Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини

320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар (аз добавих 80 грама бяла и 80 грама кафява захар, защото ги имаше в рецептата и двете, но се оказа, че кафявата е само за поръсване - но пак се получиха доста сносни)
В отделна купа се разбиват 1 яйце, 125 грама масло (отново използвах олио), ванилова есенция (в моя случай - 2 прахчета) и 250 мл сварено кафе. 
Течното се прибавя към сухото, бърка се, сипва се във формички и се поръсва с кафявата захар (ето тук й е ролята!). Пече се на 190 градуса до готовност.
Моята фурна е по-специална, така че ги пекох на 210 и готовността трудно я установих. Станаха малко плътни и тежки, но сочти, с лека влажност - като цяло се получиха съвсем приемливи като за втори успешен опит. Според мен им липсваше само една гласура с невероятния маслен крем на Даро, но това е висш пилотаж. Продължавам да се развивам и току виж съм отворила сладкарница 😊

И тъй като соленкото на мен ми е доста по-важно, идва време за - Лазаня с картофи и песто

Рецептата е от една книжка за италианска кухня, а вдъхновението е от чудесната лазаня, която ядох в Рим. Но в моята малка къщичка запържването на лук, кайма и прочее би довело до пълно вмирисване на храна, затова се спрях на вариант без подобни екстри.

Сварих 400 грама готови кори за лазаня и забърках (за първи път в живота си!) сос Бешамел по следната формула: в 6 супени лъжици масло на котлона добавих 4 равни супени лъжици брашно. Получава се гъста каша, която се отлепва от дъното - към нея по малко добавям 600 мл прясно мляко. Идеята на добавянето по малко е да не се образуват бучки. Бърка се постоянно, добавят се сол и подправки (в моя случай по малко черен и бял пипер и кимион, а в официалната версия - индийско орехче). Вари се на слаб огън 15-ина минути или докато ви окапе ръката от бъркане. Но стана много гладък и приятен сос. Като поизстина, добавих 3-4 лъжици песто. От готовия сос се сипва малко на дъното на тавичка и после се реди: ред кори, ред варени и нарязани на по-тънки шайби картофи, настърган пармезан, сос, ред кори и т.н. Най-отгоре са ред кори, сос и пармезан. Пекох я 30-40 минути, докато отгоре се запече приятно и стана неочаквано вкусна.

И, да - нито една от рецептите не е диетична. Но никой не ви кара да изядете доза мъфини или тава с лазаня наведнъж. Карайте го по-спокойно, гледайте да се движите и гледайте по-позитивно на живота. А хубавата храна определено помага 😉

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…