През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:
Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция).
Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.
Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.
Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар (аз добавих 80 грама бяла и 80 грама кафява захар, защото ги имаше в рецептата и двете, но се оказа, че кафявата е само за поръсване - но пак се получиха доста сносни).
В отделна купа се разбиват 1 яйце, 125 грама масло (отново използвах олио), ванилова есенция (в моя случай - 2 прахчета) и 250 мл сварено кафе.
Течното се прибавя към сухото, бърка се, сипва се във формички и се поръсва с кафявата захар (ето тук й е ролята!). Пече се на 190 градуса до готовност.
Моята фурна е по-специална, така че ги пекох на 210 и готовността трудно я установих. Станаха малко плътни и тежки, но сочти, с лека влажност - като цяло се получиха съвсем приемливи като за втори успешен опит. Според мен им липсваше само една гласура с невероятния маслен крем на Даро, но това е висш пилотаж. Продължавам да се развивам и току виж съм отворила сладкарница 😊
И тъй като соленкото на мен ми е доста по-важно, идва време за - Лазаня с картофи и песто
Рецептата е от една книжка за италианска кухня, а вдъхновението е от чудесната лазаня, която ядох в Рим. Но в моята малка къщичка запържването на лук, кайма и прочее би довело до пълно вмирисване на храна, затова се спрях на вариант без подобни екстри.
Сварих 400 грама готови кори за лазаня и забърках (за първи път в живота си!) сос Бешамел по следната формула: в 6 супени лъжици масло на котлона добавих 4 равни супени лъжици брашно. Получава се гъста каша, която се отлепва от дъното - към нея по малко добавям 600 мл прясно мляко. Идеята на добавянето по малко е да не се образуват бучки. Бърка се постоянно, добавят се сол и подправки (в моя случай по малко черен и бял пипер и кимион, а в официалната версия - индийско орехче). Вари се на слаб огън 15-ина минути или докато ви окапе ръката от бъркане. Но стана много гладък и приятен сос. Като поизстина, добавих 3-4 лъжици песто. От готовия сос се сипва малко на дъното на тавичка и после се реди: ред кори, ред варени и нарязани на по-тънки шайби картофи, настърган пармезан, сос, ред кори и т.н. Най-отгоре са ред кори, сос и пармезан. Пекох я 30-40 минути, докато отгоре се запече приятно и стана неочаквано вкусна.
И, да - нито една от рецептите не е диетична. Но никой не ви кара да изядете доза мъфини или тава с лазаня наведнъж. Карайте го по-спокойно, гледайте да се движите и гледайте по-позитивно на живота. А хубавата храна определено помага 😉