Skip to main content

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:


Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊

В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция).
Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички. 
Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.



Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини

320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар (аз добавих 80 грама бяла и 80 грама кафява захар, защото ги имаше в рецептата и двете, но се оказа, че кафявата е само за поръсване - но пак се получиха доста сносни)
В отделна купа се разбиват 1 яйце, 125 грама масло (отново използвах олио), ванилова есенция (в моя случай - 2 прахчета) и 250 мл сварено кафе. 
Течното се прибавя към сухото, бърка се, сипва се във формички и се поръсва с кафявата захар (ето тук й е ролята!). Пече се на 190 градуса до готовност.
Моята фурна е по-специална, така че ги пекох на 210 и готовността трудно я установих. Станаха малко плътни и тежки, но сочти, с лека влажност - като цяло се получиха съвсем приемливи като за втори успешен опит. Според мен им липсваше само една гласура с невероятния маслен крем на Даро, но това е висш пилотаж. Продължавам да се развивам и току виж съм отворила сладкарница 😊

И тъй като соленкото на мен ми е доста по-важно, идва време за - Лазаня с картофи и песто

Рецептата е от една книжка за италианска кухня, а вдъхновението е от чудесната лазаня, която ядох в Рим. Но в моята малка къщичка запържването на лук, кайма и прочее би довело до пълно вмирисване на храна, затова се спрях на вариант без подобни екстри.

Сварих 400 грама готови кори за лазаня и забърках (за първи път в живота си!) сос Бешамел по следната формула: в 6 супени лъжици масло на котлона добавих 4 равни супени лъжици брашно. Получава се гъста каша, която се отлепва от дъното - към нея по малко добавям 600 мл прясно мляко. Идеята на добавянето по малко е да не се образуват бучки. Бърка се постоянно, добавят се сол и подправки (в моя случай по малко черен и бял пипер и кимион, а в официалната версия - индийско орехче). Вари се на слаб огън 15-ина минути или докато ви окапе ръката от бъркане. Но стана много гладък и приятен сос. Като поизстина, добавих 3-4 лъжици песто. От готовия сос се сипва малко на дъното на тавичка и после се реди: ред кори, ред варени и нарязани на по-тънки шайби картофи, настърган пармезан, сос, ред кори и т.н. Най-отгоре са ред кори, сос и пармезан. Пекох я 30-40 минути, докато отгоре се запече приятно и стана неочаквано вкусна.

И, да - нито една от рецептите не е диетична. Но никой не ви кара да изядете доза мъфини или тава с лазаня наведнъж. Карайте го по-спокойно, гледайте да се движите и гледайте по-позитивно на живота. А хубавата храна определено помага 😉

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…