Ще подмина днешния Ден на народните
будители, не защото не се вълнувам от празника, напротив! Дъщеря на учителка
съм, завършила съм „Журналистика“ и словото е моя най-голяма сила и
най-отличителна слабост. Но днес избирам да споделя няколко думи за храната, вдъхновена
от последното си посещение в книжарница през уикенда.
Ако до преди няколко години хит в
книжарниците бяха заглавия, които представяха хедонистичен начин на живот в
красиво кътче на земята („Яж, моли се и обичай“, „Джулия&Джулия“, „Една година в Прованс“,
че дори и „Петте четвъртини на портокала“ и т.н.), днес храната е обект на възбрана
– търсят се начини да отслабнем с поне 30 килограма за максимум два месеца, да
ядем само неща, които са безглутенови, безвъглехидратни и по възможност
безхранителни, да се превърнем в тела с 0% подкожна мазнина и 100% удвоена
мускулна маса и прочее. Дори видях снимка на диетична минерална вода. Може би
водата съдържа твърде много калории?
Не казвам, че да си дебел е хубаво,
напротив – това вреди на здравето и съответно е опасно в личен и в обществен
план. Страхотен фен съм на усилията на Джейми Оливър за ограничаване на
детското затлъстяване чрез промяна в училищното хранене. Но това е друга тема и
тя касае качеството на продуктите, приготвянето им по здравословен начин и
съхранението им без влагане на боклуци, пардон консерванти.
Представям на вашето внимание тази
снимка:
Това е количество храна, с което
двама души ще се справят, само ако са много гладни. А като калорийност тези два
подноса съдържат дневната доза, нужна на човек, който ходи 30-ина минути пеш, а
през останалото време работи на бюро. И, не, не смятам, че е нужно човек да се
застрелва в коляното всеки път, когато изпита неблагочестива мисъл, защото му е
замирисало на дюнер.
Аз обичам храната и знам, че ми
личи. Но ходя пеш много, старая се да консумирам разнообразна храна, много
плодове и зеленчуци и без усилие избягвам сладкото. Но попадна ли при Даро, няма
да се лиша от едно или две сладки изкушения, защото знам, че продуктите са
качествени и крайният резултат не съдържа боклуци, а само чиста енергия. Споменавам
това чудно място, защото по стечение на обстоятелствата там започна моят Ден на
будителите днес.
Аз съм от хората, които могат да
живеят без сладко. Рядко ми се дояжда, но за сметка на това компенсирам с апетит
за солено. Преди известно време реших да последвам един експеримент на Джейми
Оливър и да спра напълно захарта за известно време. Тук визирам само
индустриалната захар, хапвах плодове, а при нужда – мед, но все пак минимално.
Издържах 10 дни и една вечер изядох 2 кубчета шоколад. Резултатът беше – аз на
стимуланти :) Превърнах се в свръхенергичен
тасманийски дявол. В този момент се убедих, че наистина захарта действа много
силно на организма, дава бърза енергия, радост, щастие, абе, страшна работа. Но
ефектът се губи, когато се консумира всеки ден.
И се връщам на днешното фиксиране
върху свръххрани, супер продукти, нула мазнини, мега белтъчини,
нисковъглехидрати и други формули за уж щастлив живот. Борбата за здравословен
начин на живот и хранене при мен е всекидневие от 10 години. И все си ходя
гладна, пухкава и често – нещастна. Чета в интернет, ограничавам се, броя
калориите и на финала се изтощавам, унищожавам една пица със сирена, после се
чувствам виновна и изобщо диаболичен кръг с никакви плюсове в него. Но все така
четейки по темата за здравословността достигнах до убеждението, че е по-добре
човек да си позволява вкусни храни в по-малки количества от време на време, отколкото постоянно
да внимава и да лее сълзи при всеки изяден пържен картоф.
Баща ми казва – всичко умерено е
полезно. И съм съгласна на 100% с него. Знаете ли, че една голяма тава тиква,
печена с мляко, яйца и захар, съдържа около 2000 калории? Реално това е
приблизителната ви дневна доза енергия и ако се напънете, можете да си я
поемете само под формата на това сладко ядене. Но не е нужно човек да се
превръща в прасе, за да е щастлив. Вместо това можете да изядете едно или две
парчета днес и с това да приключите със сладкото. Светът няма да свърши,
особено ако отидете на една дълга разходка на открито и гледате след това да не
засолите с горепосочената пица със сирена.
Не се умира от малко захар или бяло
брашно. Липсата на критично мислене е много по-опасна. Ако, разбира се, човек
се засища от малко кисело мляко с чия, получава поздравления и препоръки да
продължава с тази форма на изхранване. Но една супа с прясно изпечена пърленка
поне за мен е чудесно обедно меню.
Обичайно не менторствам, но
напоследък първо на себе си, а от скоро и към околните отправям една препоръка.
Баба ми не е яла спирулина, но вероятно е консумирала доста сусамов тахан. Дядо
ти не е бухал ехинацея, но е имал под ръка черен бъз. В „Железният светилник“ хората
си взимат за обед на лозето хляб, сирене, маслини и лук, а не енергиен бар с
бразилски орех, годжи бери и киноа. Мислете какво ядете и гледайте да е
истинско, местно и приготвено здравословно – така тялото ви ще е еко, наоколо
ви ще е еко, въглеродният ви отпечатък ще е еко и като цяло ще сте много
по-щастливи.