Skip to main content

Да убиеш бащата

2014
Амели Нотомб
Днес случайно разбрах, че тази книга е издадена в България точно на 60-ия рожден ден на баща ми.
Снощи чух разсъждения, че децата не са длъжни да обичат родителите си, за разлика от обратната посока – там е въпрос на дълг и задължение. Защото този тип обич е единствено еднопосочна.
Като вероятно почти всеки съвременен човек, аз имам комплицирани взаимоотношения с родители си. Или пък това не е казус на епохата, а на специфичния тип връзка. Създаваш човек. Не знам какво е това. Знам какво е да ме създават. Страх ме е от другото.
„Да убиеш бащата“ е разказ за шмекеруване на карти, за фокуси и игра с огън – съвременна приказка за Рино, Лас Вегас и класическия Едипов комплекд. Само че бащата не е баща, майката не е майка, синът не им е син. Всичко останало е същото, най-вече любовта и унищожението.
Започнах да разбирам какво харесвам в добрите книги на Нотомб (като „Антихриста“ и „Живак“) – пише неописуемо неочаквано. През по-голяма част от 100-ината страници на последния й роман тръпнех от нетърпение какво следва, защото в главата ми имаше поне няколко потенциални сценария. И нито един от тях не се реализираше.
„Да убиеш бащата“ е история за изключително талантлив малолетен фокусник, изгонен от собствената си майка, който е подслонен от своя нов ментор и красивата му приятелка. От тук насетне всичко е неочаквано. Дори самоунищожителното поведение на „бащата“ на финала на романа, когато твърди, че е истински баща на човека, който не му е син, защото е избрал да бъде до него, след като е жестоко отхвърлен.
Това ли е наистина родителската обич? И може ли един недействителен баща да бъде убит, следователно признат за реален родител, на основата на собствения му избор да бъде баща чрез символичното му убийство?

Е, стига толкова разсъждения, книгата е чудесна.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…