5.3.14

Котка, шапка и въже

2013
Джоан Харис
След Истории оттук-оттам, това е вторият сборник с разкази на Харис, който ми попада и добрата новина е, че пак е хубав. Защото след Рунически знаци бях притеснена една от любимите ми писателки да не залитне във фентъзи посока, но не би.
Котка, шапка и въже съдържа 16 разказа, като лично на мен любими са ми текстовете за Хоуп и Фейт – възрастните обитателки на дома за стари хора „Медоубанк”, които винаги успяват да си спретнат някое приключение. „Вяра и Надежда отлитат на юг” и „Вяра и Надежда си го връщат” са тези два мои разказа фаворити.

Интересното е, че всеки един от текстовете започва с малко обяснение от авторката откъде се е появила конкретната история и нейните герои. Има няколко разказа, посветени на децата в Африка и от една от бележките става ясно, че Харис е участвала в някакъв тип пътуваща конференция, посветена на проблемите им. Извън тези две сравнително ясни линии, в Котка, шапка и въже се срещат древни богове, превъплътили се като съвременни жители на Ню Йорк, търсещи музата си писатели, разследващи въображаеми престъпления ентусиасти и хора, загубващи себе си в интернет – все персонажи, характерни за Харис. В този смисъл сборникът няма да е изненада за никой от феновете й, а само поредна приятна доза от творчеството й. 

No comments: