Skip to main content

Сентръл парк

2014
Гийом Мюсо
Дълго време се колебах дали да кръстя настоящия текст „Ода за кримката“ или „Елегия за сноба“, но реших да се придържам към утвърдените норми. И все пак да поясня – аз съм интелектуален сноб. Обичам сложни книги, суфистицирани разговори, изпълнени с многопластови лексеми, малко си падам по еклектичността в смисъла й на „Аз четя Бердяев, докато пътувам с раница през Балканския полуостров“ и т.н. Сещате се. Е, да, де, но идва момент, когато снобът разбира, че кримката е чудесно четиво. Това ми се случи още при първата ми среща с Мюсо (Хартиеното момиче и Защото те обичам), но се утешавах, че все пак там има психологически аспект, загуба на паметта и идентичността, травма в годините на израстването и т.н. Но напоследък се замислям, че то сигурно има дълбока философия и в „Мечето Ръкспин“, всичко е въпрос на гледна точка.
А сега по частта с одата. Много е хубава последната книга на Мюсо "Сентръл парк". Всеки може да си прочете кратката анотация и да разбере, че една сутрин непознати мъж и жена се събуждат на пейка в Сентръл парк в Ню Йорк, приковани един за друг с белезници. Тя си спомня последно, че предната вечер се е напила в Париж, а той – в Дъблин. И започва една ми ти динамика, едно ми ти чудо, даже има малко преследване с полицаи, вземане на отпечатъци с подръчни средства и т.н. Има сериен убиец, да издам мъничко, защото от личен опит знам колко важно е присъствието на жесток сериен убиец за фенове на темата като мен. В резюме: книгата се чете леко и бързо, много е приятна и я препоръчвам за лежерните празнични дни. Мен лично на моменти ме оставяше супер неудовлетворена поради нуждата ми за сън, защото на всеки 5-10 страници се чудех „А сега какво ли ще стане“, пък не успях да я приключа между две спанета. По-амбициозен и бърз читател има реалните шансове да се справи.
Все пак не може без малко критика, нали съм интелектуален сноб. Финалът ми е плосък и неоправдано лекичък на фона на цялата драма, която раздрусва героите и читателя до последно. Но пък той е само 2-3 страници. Просто не може след всичкия тоя екшън и психотрилъристични моменти да започне едно почти лирично звучене в стил „Есен в Ню Йорк“. Но нищо, книгата е добра.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…