23.12.14

Сентръл парк

2014
Гийом Мюсо
Дълго време се колебах дали да кръстя настоящия текст „Ода за кримката“ или „Елегия за сноба“, но реших да се придържам към утвърдените норми. И все пак да поясня – аз съм интелектуален сноб. Обичам сложни книги, суфистицирани разговори, изпълнени с многопластови лексеми, малко си падам по еклектичността в смисъла й на „Аз четя Бердяев, докато пътувам с раница през Балканския полуостров“ и т.н. Сещате се. Е, да, де, но идва момент, когато снобът разбира, че кримката е чудесно четиво. Това ми се случи още при първата ми среща с Мюсо (Хартиеното момиче и Защото те обичам), но се утешавах, че все пак там има психологически аспект, загуба на паметта и идентичността, травма в годините на израстването и т.н. Но напоследък се замислям, че то сигурно има дълбока философия и в „Мечето Ръкспин“, всичко е въпрос на гледна точка.
А сега по частта с одата. Много е хубава последната книга на Мюсо "Сентръл парк". Всеки може да си прочете кратката анотация и да разбере, че една сутрин непознати мъж и жена се събуждат на пейка в Сентръл парк в Ню Йорк, приковани един за друг с белезници. Тя си спомня последно, че предната вечер се е напила в Париж, а той – в Дъблин. И започва една ми ти динамика, едно ми ти чудо, даже има малко преследване с полицаи, вземане на отпечатъци с подръчни средства и т.н. Има сериен убиец, да издам мъничко, защото от личен опит знам колко важно е присъствието на жесток сериен убиец за фенове на темата като мен. В резюме: книгата се чете леко и бързо, много е приятна и я препоръчвам за лежерните празнични дни. Мен лично на моменти ме оставяше супер неудовлетворена поради нуждата ми за сън, защото на всеки 5-10 страници се чудех „А сега какво ли ще стане“, пък не успях да я приключа между две спанета. По-амбициозен и бърз читател има реалните шансове да се справи.
Все пак не може без малко критика, нали съм интелектуален сноб. Финалът ми е плосък и неоправдано лекичък на фона на цялата драма, която раздрусва героите и читателя до последно. Но пък той е само 2-3 страници. Просто не може след всичкия тоя екшън и психотрилъристични моменти да започне едно почти лирично звучене в стил „Есен в Ню Йорк“. Но нищо, книгата е добра.

No comments: