Skip to main content

Сентръл парк

2014
Гийом Мюсо
Дълго време се колебах дали да кръстя настоящия текст „Ода за кримката“ или „Елегия за сноба“, но реших да се придържам към утвърдените норми. И все пак да поясня – аз съм интелектуален сноб. Обичам сложни книги, суфистицирани разговори, изпълнени с многопластови лексеми, малко си падам по еклектичността в смисъла й на „Аз четя Бердяев, докато пътувам с раница през Балканския полуостров“ и т.н. Сещате се. Е, да, де, но идва момент, когато снобът разбира, че кримката е чудесно четиво. Това ми се случи още при първата ми среща с Мюсо (Хартиеното момиче и Защото те обичам), но се утешавах, че все пак там има психологически аспект, загуба на паметта и идентичността, травма в годините на израстването и т.н. Но напоследък се замислям, че то сигурно има дълбока философия и в „Мечето Ръкспин“, всичко е въпрос на гледна точка.
А сега по частта с одата. Много е хубава последната книга на Мюсо "Сентръл парк". Всеки може да си прочете кратката анотация и да разбере, че една сутрин непознати мъж и жена се събуждат на пейка в Сентръл парк в Ню Йорк, приковани един за друг с белезници. Тя си спомня последно, че предната вечер се е напила в Париж, а той – в Дъблин. И започва една ми ти динамика, едно ми ти чудо, даже има малко преследване с полицаи, вземане на отпечатъци с подръчни средства и т.н. Има сериен убиец, да издам мъничко, защото от личен опит знам колко важно е присъствието на жесток сериен убиец за фенове на темата като мен. В резюме: книгата се чете леко и бързо, много е приятна и я препоръчвам за лежерните празнични дни. Мен лично на моменти ме оставяше супер неудовлетворена поради нуждата ми за сън, защото на всеки 5-10 страници се чудех „А сега какво ли ще стане“, пък не успях да я приключа между две спанета. По-амбициозен и бърз читател има реалните шансове да се справи.
Все пак не може без малко критика, нали съм интелектуален сноб. Финалът ми е плосък и неоправдано лекичък на фона на цялата драма, която раздрусва героите и читателя до последно. Но пък той е само 2-3 страници. Просто не може след всичкия тоя екшън и психотрилъристични моменти да започне едно почти лирично звучене в стил „Есен в Ню Йорк“. Но нищо, книгата е добра.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…