Skip to main content

Сентръл парк

2014
Гийом Мюсо
Дълго време се колебах дали да кръстя настоящия текст „Ода за кримката“ или „Елегия за сноба“, но реших да се придържам към утвърдените норми. И все пак да поясня – аз съм интелектуален сноб. Обичам сложни книги, суфистицирани разговори, изпълнени с многопластови лексеми, малко си падам по еклектичността в смисъла й на „Аз четя Бердяев, докато пътувам с раница през Балканския полуостров“ и т.н. Сещате се. Е, да, де, но идва момент, когато снобът разбира, че кримката е чудесно четиво. Това ми се случи още при първата ми среща с Мюсо (Хартиеното момиче и Защото те обичам), но се утешавах, че все пак там има психологически аспект, загуба на паметта и идентичността, травма в годините на израстването и т.н. Но напоследък се замислям, че то сигурно има дълбока философия и в „Мечето Ръкспин“, всичко е въпрос на гледна точка.
А сега по частта с одата. Много е хубава последната книга на Мюсо "Сентръл парк". Всеки може да си прочете кратката анотация и да разбере, че една сутрин непознати мъж и жена се събуждат на пейка в Сентръл парк в Ню Йорк, приковани един за друг с белезници. Тя си спомня последно, че предната вечер се е напила в Париж, а той – в Дъблин. И започва една ми ти динамика, едно ми ти чудо, даже има малко преследване с полицаи, вземане на отпечатъци с подръчни средства и т.н. Има сериен убиец, да издам мъничко, защото от личен опит знам колко важно е присъствието на жесток сериен убиец за фенове на темата като мен. В резюме: книгата се чете леко и бързо, много е приятна и я препоръчвам за лежерните празнични дни. Мен лично на моменти ме оставяше супер неудовлетворена поради нуждата ми за сън, защото на всеки 5-10 страници се чудех „А сега какво ли ще стане“, пък не успях да я приключа между две спанета. По-амбициозен и бърз читател има реалните шансове да се справи.
Все пак не може без малко критика, нали съм интелектуален сноб. Финалът ми е плосък и неоправдано лекичък на фона на цялата драма, която раздрусва героите и читателя до последно. Но пък той е само 2-3 страници. Просто не може след всичкия тоя екшън и психотрилъристични моменти да започне едно почти лирично звучене в стил „Есен в Ню Йорк“. Но нищо, книгата е добра.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…