Гийом Мюсо
Втора книга на Мюсо в рамките на
10 дни, отново изчетена за около един ден. Явно ми допада авторът. Въпреки че
тази конкретно започна малко плоско, определено интересът се засилва с течение
на книгата, независимо че динамиката на действието я има от самото начало. Някак
по-неправдоподобни звучат характерите, връзките между тях. Но вероятно е и
трудно да започнеш от самото начало да разказваш по такъв начин, на бързи
обороти, и същевременно с това да изградиш гладка представа за всичко.
Иначе и в този роман, подобно на „Защототе обичам”, сюжетът се развива около кризата, в която е изпаднал главният герой
и отново има странна, почти магическа, а всъщност напълно обяснима развръзка. Мюсо отново използва
фрагментарност на текста, включва псевдовестникарски материали, главите и в „Хартиеното
момиче” започват с мъдри цитати, някои от доста добри попадения.
Иначе в основата на разказа е
личната драма на един писател на хитови романи, изоставен от голямата си любов
(световно известна пианистка), затъването му в наркотици и успокоителни и
опитите на двамата му най-добри приятели от детските години (отново повтарящ се
мотив) да го измъкнат от дупката му. Има си любов, драма, шамари, секс,
преследване на уникално издание на книга по цялото земно кълбо, почти смърт,
сватба… споменах ли драмите?
Приятно четиво, позитивно такова.
Май идеята му е да покаже как може да има happy end във всяка ситуация. Как краят на
една любов не е задължително предпоставка за край на живота; как винаги има
надежда; как човек не трябва да губи сили, да изпада в депресии и т.н.
Четивото си заслужава. Не е
сериозна литература, но кому е нужно винаги да се мъчи с книги, които се четат
с месеци?
П.П. Обикновено не обръщам много внимание на тези неща, но корицата на тази книга наистина ми хареса.
П.П. 2 Всъщност авторът май много държи да звучи модерно, защото и в двете му книги изобилства от марки, заведения, всякакви звездни брандове.
П.П. 3 Явно авторът има някакъв фетиш към скарпините. Ако не знаете какво е това - и аз не знаех. Вид обувки за танци. За Бога, обувки!?
П.П. 2 Всъщност авторът май много държи да звучи модерно, защото и в двете му книги изобилства от марки, заведения, всякакви звездни брандове.
П.П. 3 Явно авторът има някакъв фетиш към скарпините. Ако не знаете какво е това - и аз не знаех. Вид обувки за танци. За Бога, обувки!?