Skip to main content

Хартиеното момиче

2012
Гийом Мюсо
Втора книга на Мюсо в рамките на 10 дни, отново изчетена за около един ден. Явно ми допада авторът. Въпреки че тази конкретно започна малко плоско, определено интересът се засилва с течение на книгата, независимо че динамиката на действието я има от самото начало. Някак по-неправдоподобни звучат характерите, връзките между тях. Но вероятно е и трудно да започнеш от самото начало да разказваш по такъв начин, на бързи обороти, и същевременно с това да изградиш гладка представа за всичко.
Иначе и в този роман, подобно на „Защототе обичам”, сюжетът се развива около кризата, в която е изпаднал главният герой и отново има странна, почти магическа, а всъщност напълно обяснима развръзка. Мюсо отново използва фрагментарност на текста, включва псевдовестникарски материали, главите и в „Хартиеното момиче” започват с мъдри цитати, някои от доста добри попадения.
Иначе в основата на разказа е личната драма на един писател на хитови романи, изоставен от голямата си любов (световно известна пианистка), затъването му в наркотици и успокоителни и опитите на двамата му най-добри приятели от детските години (отново повтарящ се мотив) да го измъкнат от дупката му. Има си любов, драма, шамари, секс, преследване на уникално издание на книга по цялото земно кълбо, почти смърт, сватба… споменах ли драмите?
Приятно четиво, позитивно такова. Май идеята му е да покаже как може да има happy end във всяка ситуация. Как краят на една любов не е задължително предпоставка за край на живота; как винаги има надежда; как човек не трябва да губи сили, да изпада в депресии и т.н.

Четивото си заслужава. Не е сериозна литература, но кому е нужно винаги да се мъчи с книги, които се четат с месеци?

П.П. Обикновено не обръщам много внимание на тези неща, но корицата на тази книга наистина ми хареса.
П.П. 2 Всъщност авторът май много държи да звучи модерно, защото и в двете му книги изобилства от марки, заведения, всякакви звездни брандове.
П.П. 3 Явно авторът има някакъв фетиш към скарпините. Ако не знаете какво е това - и аз не знаех. Вид обувки за танци. За Бога, обувки!?

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…