Skip to main content

Хартиеното момиче

2012
Гийом Мюсо
Втора книга на Мюсо в рамките на 10 дни, отново изчетена за около един ден. Явно ми допада авторът. Въпреки че тази конкретно започна малко плоско, определено интересът се засилва с течение на книгата, независимо че динамиката на действието я има от самото начало. Някак по-неправдоподобни звучат характерите, връзките между тях. Но вероятно е и трудно да започнеш от самото начало да разказваш по такъв начин, на бързи обороти, и същевременно с това да изградиш гладка представа за всичко.
Иначе и в този роман, подобно на „Защототе обичам”, сюжетът се развива около кризата, в която е изпаднал главният герой и отново има странна, почти магическа, а всъщност напълно обяснима развръзка. Мюсо отново използва фрагментарност на текста, включва псевдовестникарски материали, главите и в „Хартиеното момиче” започват с мъдри цитати, някои от доста добри попадения.
Иначе в основата на разказа е личната драма на един писател на хитови романи, изоставен от голямата си любов (световно известна пианистка), затъването му в наркотици и успокоителни и опитите на двамата му най-добри приятели от детските години (отново повтарящ се мотив) да го измъкнат от дупката му. Има си любов, драма, шамари, секс, преследване на уникално издание на книга по цялото земно кълбо, почти смърт, сватба… споменах ли драмите?
Приятно четиво, позитивно такова. Май идеята му е да покаже как може да има happy end във всяка ситуация. Как краят на една любов не е задължително предпоставка за край на живота; как винаги има надежда; как човек не трябва да губи сили, да изпада в депресии и т.н.

Четивото си заслужава. Не е сериозна литература, но кому е нужно винаги да се мъчи с книги, които се четат с месеци?

П.П. Обикновено не обръщам много внимание на тези неща, но корицата на тази книга наистина ми хареса.
П.П. 2 Всъщност авторът май много държи да звучи модерно, защото и в двете му книги изобилства от марки, заведения, всякакви звездни брандове.
П.П. 3 Явно авторът има някакъв фетиш към скарпините. Ако не знаете какво е това - и аз не знаех. Вид обувки за танци. За Бога, обувки!?

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…