21.8.14

Отражения в мъжки поглед

2014
Нанси Хюстън
Прочетох книгата преди повече от месец, но не успявах да събера доброжелателност, за да пиша за нея. Харесвам Нанси Хюстън – и Дневник на сътворението, и Разломи ме грабнаха много. Но тази книга ме разби не в добрия смисъл на думата.
По същество Отражения в мъжки поглед е изследване на междуполовите взаимоотношения. Но за автор от такава величина според мен е крайно неуместно да сведе тези съответни взаимоотношения до възпроизводството и съвременните похвати, които ние, глупавите жени, изнамираме, за да маскираме като романтика, себеизразяване или просто търсене на щастие. Според Хюстън животът е бил, е и ще се движи единствено от закодираното в ДНК-то ни желание да се възпроизвеждаме, а мъжките погледи като първо съприкосновение между двама потенциални съвкупляващи се индивида са най-естественото нещо на света, въпреки че могат да имат и насилническа конотация.
В стила на добър изследовател Хюстън прилага много примери – лични, научни, литературни. Една от най-големите ценности на книгата, поне според мен, са препратките – от Бодрияр през Анаис Нин до Нели Аркан. Но Отражения в мъжки поглед е с твърде силно изразена позиция, която е в пълен разрез с моята. Хюстън разбива на пух и прах по един студен и логичен начин феминизма за всекидневна употреба, либералното мислене, борбата за свобода и права на жените, правата на сексуалните малцинства... Всичко е отражение в мъжкия поглед, който първи опложда утробата, създадена единствено с цел възпроизводство, маскирано зад стремежа към множествен оргазъм и кариера.
Книгата е оформена в по-големи глави, сред които: „Когато родът ни управлява“, „Образ, сведен до плът, плът, превърната в образ“, „Да имаш или да нямаш бебе“. Това са ми едни от „любимите“ глави – в тях темата за възпроизводството е изключително силно застъпена. Сред любимите ми е тезата, че съвременните обществото и начин на живот се опитват да втълпят на жената, че майчинството няма нужда да я променя, тя може да си е все същата, докато то всъщност не е так и подобни тълкувания са насочени срещу естествения ход на природата. „Предвид съвременното западно разцепление между женска плодовитост и красота и изчезването на образите на плодовитостта в полза на красотата може да се очаква, че жените, които са обсебени от красотата си, ще имат проблеми с майчинството“, пише Хюстън. Красотата, според нея, вече не служи за привличане на оплодители, а единствено за себеизразяване на жената в един свят от огледала-очи, поради което нейната смислова натовареност е коренно променена.
Част от книгата може да бъде прочетена тук.
Но като цяло не бих препоръчала никому точно тази книга на Нанси Хюстън, освен ако не е задължителна литература за академично изследване. Твърде едностранчива и натрапваща гледна точка, която може да бъде балансирана и с опозиционни мнения. 

No comments: