2014
Нанси Хюстън
Прочетох книгата преди повече от
месец, но не успявах да събера доброжелателност, за да пиша за нея. Харесвам Нанси
Хюстън – и Дневник на сътворението, и Разломи ме грабнаха много. Но тази книга
ме разби не в добрия смисъл на думата.
По същество Отражения в мъжки
поглед е изследване на междуполовите взаимоотношения. Но за автор от такава
величина според мен е крайно неуместно да сведе тези съответни взаимоотношения
до възпроизводството и съвременните похвати, които ние, глупавите жени,
изнамираме, за да маскираме като романтика, себеизразяване или просто търсене
на щастие. Според Хюстън животът е бил, е и ще се движи единствено от
закодираното в ДНК-то ни желание да се възпроизвеждаме, а мъжките погледи като
първо съприкосновение между двама потенциални съвкупляващи се индивида са
най-естественото нещо на света, въпреки че могат да имат и насилническа
конотация.
В стила на добър изследовател
Хюстън прилага много примери – лични, научни, литературни. Една от най-големите
ценности на книгата, поне според мен, са препратките – от Бодрияр през Анаис
Нин до Нели Аркан. Но Отражения в мъжки поглед е с твърде силно изразена
позиция, която е в пълен разрез с моята. Хюстън разбива на пух и прах по един
студен и логичен начин феминизма за всекидневна употреба, либералното мислене, борбата
за свобода и права на жените, правата на сексуалните малцинства... Всичко е
отражение в мъжкия поглед, който първи опложда утробата, създадена единствено с
цел възпроизводство, маскирано зад стремежа към множествен оргазъм и кариера.
Книгата е оформена в по-големи
глави, сред които: „Когато родът ни управлява“, „Образ, сведен до плът, плът,
превърната в образ“, „Да имаш или да нямаш бебе“. Това са ми едни от „любимите“
глави – в тях темата за възпроизводството е изключително силно застъпена. Сред
любимите ми е тезата, че съвременните обществото и начин на живот се опитват да
втълпят на жената, че майчинството няма нужда да я променя, тя може да си е все
същата, докато то всъщност не е так и подобни тълкувания са насочени срещу
естествения ход на природата. „Предвид съвременното западно разцепление между
женска плодовитост и красота и изчезването на образите на плодовитостта в полза
на красотата може да се очаква, че жените, които са обсебени от красотата си,
ще имат проблеми с майчинството“, пише Хюстън. Красотата, според нея, вече не
служи за привличане на оплодители, а единствено за себеизразяване на жената в
един свят от огледала-очи, поради което нейната смислова натовареност е коренно
променена.
Част от книгата може да бъде
прочетена тук.
Но като цяло не бих препоръчала
никому точно тази книга на Нанси Хюстън, освен ако не е задължителна литература
за академично изследване. Твърде едностранчива и натрапваща гледна точка, която
може да бъде балансирана и с опозиционни мнения.