Skip to main content

Отражения в мъжки поглед

2014
Нанси Хюстън
Прочетох книгата преди повече от месец, но не успявах да събера доброжелателност, за да пиша за нея. Харесвам Нанси Хюстън – и Дневник на сътворението, и Разломи ме грабнаха много. Но тази книга ме разби не в добрия смисъл на думата.
По същество Отражения в мъжки поглед е изследване на междуполовите взаимоотношения. Но за автор от такава величина според мен е крайно неуместно да сведе тези съответни взаимоотношения до възпроизводството и съвременните похвати, които ние, глупавите жени, изнамираме, за да маскираме като романтика, себеизразяване или просто търсене на щастие. Според Хюстън животът е бил, е и ще се движи единствено от закодираното в ДНК-то ни желание да се възпроизвеждаме, а мъжките погледи като първо съприкосновение между двама потенциални съвкупляващи се индивида са най-естественото нещо на света, въпреки че могат да имат и насилническа конотация.
В стила на добър изследовател Хюстън прилага много примери – лични, научни, литературни. Една от най-големите ценности на книгата, поне според мен, са препратките – от Бодрияр през Анаис Нин до Нели Аркан. Но Отражения в мъжки поглед е с твърде силно изразена позиция, която е в пълен разрез с моята. Хюстън разбива на пух и прах по един студен и логичен начин феминизма за всекидневна употреба, либералното мислене, борбата за свобода и права на жените, правата на сексуалните малцинства... Всичко е отражение в мъжкия поглед, който първи опложда утробата, създадена единствено с цел възпроизводство, маскирано зад стремежа към множествен оргазъм и кариера.
Книгата е оформена в по-големи глави, сред които: „Когато родът ни управлява“, „Образ, сведен до плът, плът, превърната в образ“, „Да имаш или да нямаш бебе“. Това са ми едни от „любимите“ глави – в тях темата за възпроизводството е изключително силно застъпена. Сред любимите ми е тезата, че съвременните обществото и начин на живот се опитват да втълпят на жената, че майчинството няма нужда да я променя, тя може да си е все същата, докато то всъщност не е так и подобни тълкувания са насочени срещу естествения ход на природата. „Предвид съвременното западно разцепление между женска плодовитост и красота и изчезването на образите на плодовитостта в полза на красотата може да се очаква, че жените, които са обсебени от красотата си, ще имат проблеми с майчинството“, пише Хюстън. Красотата, според нея, вече не служи за привличане на оплодители, а единствено за себеизразяване на жената в един свят от огледала-очи, поради което нейната смислова натовареност е коренно променена.
Част от книгата може да бъде прочетена тук.
Но като цяло не бих препоръчала никому точно тази книга на Нанси Хюстън, освен ако не е задължителна литература за академично изследване. Твърде едностранчива и натрапваща гледна точка, която може да бъде балансирана и с опозиционни мнения. 

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно