Skip to main content

Отражения в мъжки поглед

2014
Нанси Хюстън
Прочетох книгата преди повече от месец, но не успявах да събера доброжелателност, за да пиша за нея. Харесвам Нанси Хюстън – и Дневник на сътворението, и Разломи ме грабнаха много. Но тази книга ме разби не в добрия смисъл на думата.
По същество Отражения в мъжки поглед е изследване на междуполовите взаимоотношения. Но за автор от такава величина според мен е крайно неуместно да сведе тези съответни взаимоотношения до възпроизводството и съвременните похвати, които ние, глупавите жени, изнамираме, за да маскираме като романтика, себеизразяване или просто търсене на щастие. Според Хюстън животът е бил, е и ще се движи единствено от закодираното в ДНК-то ни желание да се възпроизвеждаме, а мъжките погледи като първо съприкосновение между двама потенциални съвкупляващи се индивида са най-естественото нещо на света, въпреки че могат да имат и насилническа конотация.
В стила на добър изследовател Хюстън прилага много примери – лични, научни, литературни. Една от най-големите ценности на книгата, поне според мен, са препратките – от Бодрияр през Анаис Нин до Нели Аркан. Но Отражения в мъжки поглед е с твърде силно изразена позиция, която е в пълен разрез с моята. Хюстън разбива на пух и прах по един студен и логичен начин феминизма за всекидневна употреба, либералното мислене, борбата за свобода и права на жените, правата на сексуалните малцинства... Всичко е отражение в мъжкия поглед, който първи опложда утробата, създадена единствено с цел възпроизводство, маскирано зад стремежа към множествен оргазъм и кариера.
Книгата е оформена в по-големи глави, сред които: „Когато родът ни управлява“, „Образ, сведен до плът, плът, превърната в образ“, „Да имаш или да нямаш бебе“. Това са ми едни от „любимите“ глави – в тях темата за възпроизводството е изключително силно застъпена. Сред любимите ми е тезата, че съвременните обществото и начин на живот се опитват да втълпят на жената, че майчинството няма нужда да я променя, тя може да си е все същата, докато то всъщност не е так и подобни тълкувания са насочени срещу естествения ход на природата. „Предвид съвременното западно разцепление между женска плодовитост и красота и изчезването на образите на плодовитостта в полза на красотата може да се очаква, че жените, които са обсебени от красотата си, ще имат проблеми с майчинството“, пише Хюстън. Красотата, според нея, вече не служи за привличане на оплодители, а единствено за себеизразяване на жената в един свят от огледала-очи, поради което нейната смислова натовареност е коренно променена.
Част от книгата може да бъде прочетена тук.
Но като цяло не бих препоръчала никому точно тази книга на Нанси Хюстън, освен ако не е задължителна литература за академично изследване. Твърде едностранчива и натрапваща гледна точка, която може да бъде балансирана и с опозиционни мнения. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…