Нанси Хюстън
Купих си книгата веднага, щом я видях в книжарницата, тъй като спомените ми от „Дневник на сътворението”на Хюстън бяха повече от добри. В нея тя по много интересен начин интерпретира темата за жената творец през призмата на съжителството с мъж творец в двойките Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе, Скот и Зелда Фицджералд, Вирджиния и Ленард Улф, Симон дьо Бовоар и Сартр, Силвия Плат и Тед Хюз, Жорж Батай и Колет Пеньо, Уника Цюрн и Ханс Белнер, Елизабет Барет и Робърт Браунинг, разглеждайки и собствената си роля на писател, преподавател, майка и съпруга.
„Разломи” обаче е „истински” роман, макар и с нестандартна структура. Изграден е от четири части, подредени в обратно хронологична последователност. В първата през 2004 г. в Калифорния 6-годишният Сол се радва на вманиаченото вниманието на майка си, докато попива от телевизията и интернет ужасите на войната в Ирак и се опитва да разбере сложните взаимоотношения между баща си Рандал, баба си Сади и прабаба си Ера. Във втората през 1982 г. 6-годишният Рандал наблюдава и болезнено преживява скандалите между родителите си в Хайфа, докато конфликтът между Израел и Палестина ескалира. В третата през 1962 г. 6-годишната Сади преживява шока от преместването от педантичните си канадски баба и дядо при хаотичната си майка бохем в Ню Йорк. А в четвъртата през 1945 г. в Германия 6-годишната Кристина разбира, че не е тази, която всички се опитват да убедят и преживява драмата от сблъсъка с прекъснатите й корени.
Книгата е безкрайно интересна, чете се буквално за един уикенд, но в никакъв случай не е лека и жизнерадостна. По крайно откровен начин са представени травматичните преживявания в живота на четирите деца от четири съвсем различни поколения, откроени са любовта, болката, объркването, чувството за вина, за загуба, за непълноценност – по детски, което ги прави още по-трудни и мъчителни за възприемане.
Книгата е много интересна от историческа гледна точка, защото по съвсем достъпен начин, през призмата на личната история, разказва са програмата Lebensborn на Нацистка Германия.
През 2008 г. Нанси Хюстън посети България за представянето на „Дневник на сътворението” и „Разломи”, а едно от интересните интервю, които даде, е в Дневник.