Skip to main content

Разломи


2009
Нанси Хюстън
Купих си книгата веднага, щом я видях в книжарницата, тъй като спомените ми от „Дневник на сътворението”на Хюстън бяха повече от добри. В нея тя по много интересен начин интерпретира темата за жената творец през призмата на съжителството с мъж творец в двойките Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе, Скот и Зелда Фицджералд, Вирджиния и Ленард Улф, Симон дьо Бовоар и Сартр, Силвия Плат и Тед Хюз, Жорж Батай и Колет Пеньо, Уника Цюрн и Ханс Белнер, Елизабет Барет и Робърт Браунинг, разглеждайки и собствената си роля на писател, преподавател, майка и съпруга.
„Разломи” обаче е „истински” роман, макар и с нестандартна структура. Изграден е от четири части, подредени в обратно хронологична последователност. В първата през 2004 г. в Калифорния 6-годишният Сол се радва на вманиаченото вниманието на майка си, докато попива от телевизията и интернет ужасите на войната в Ирак и се опитва да разбере сложните взаимоотношения между баща си Рандал, баба си Сади и прабаба си Ера. Във втората през 1982 г. 6-годишният Рандал наблюдава и болезнено преживява скандалите между родителите си в Хайфа, докато конфликтът между Израел и Палестина ескалира. В третата през 1962 г. 6-годишната Сади преживява шока от преместването от педантичните си канадски баба и дядо при хаотичната си майка бохем в Ню Йорк. А в четвъртата през 1945 г. в Германия 6-годишната Кристина разбира, че не е тази, която всички се опитват да убедят и преживява драмата от сблъсъка с прекъснатите й корени.
Книгата е безкрайно интересна, чете се буквално за един уикенд, но в никакъв случай не е лека и жизнерадостна. По крайно откровен начин са представени травматичните преживявания в живота на четирите деца от четири съвсем различни поколения, откроени са любовта, болката, объркването, чувството за вина, за загуба, за непълноценност – по детски, което ги прави още по-трудни и мъчителни за възприемане.
Книгата е много интересна от историческа гледна точка, защото по съвсем достъпен начин, през призмата на личната история, разказва са програмата Lebensborn на Нацистка Германия.
През 2008 г. Нанси Хюстън посети България за представянето на „Дневник на сътворението” и „Разломи”, а едно от интересните интервю, които даде, е в Дневник.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…