3.7.14

Mea culpa

2005
Една любовна история
Ане Холт
Mea culpa extrema absentia conscientiae culpa est” – „Пълната липса на вина е истинската ми вина”
Странно, но за тази книга не открих почти никакви ревюта. Не знам дали причината е в сравнително далечната година на издаване или във факта, че темата е „деликатна” – умопомрачителна любов между две жени. И това е всичко за сюжета – една любовна история, лишена от лустрото на романтиката, но и от намек за стигма поради хомосексуалния й характер. Просто двама души, които се срещат и какво става после. А както знаем, никой не пише за спокойната любов, когато сутрин години наред се събуждаш до любимия си човек и получаваш подаръка от живота да остарееш до него. Не, това не е интересно за четене, а и за писане.
Mea culpa” е книга за любовта, която променя траекторията на слънцето, която изважда куп животи от обичайните им орбити и която има силата да разруши всеки, допуснал подобна енергия в сърцето си. През времето, в което я четях, си мислех възможно ли е наистина човек да оцелее чисто физически след толкова емоционални перипетии, съсипващи всичко, наричащо се физически, психически, човешки устои. Възможно е.
„Любимите ни хора са ни дадени назаем” ми каза наскоро приятелка. Но това не е кредит, няма период на връщане, нито ясна лихва. Само усещането, че нещо магическо се случва и предпочиташ да знаеш, че си го преживял, отколкото да го изпуснеш от страх от ново опустошение.
Сетих се за един стар пост – 10 „за”и 10 „против” влюбването. Всъщност „Mea culpa” е по-фокусирана върху факти, които накланят везните към „против”, описана е болката и много малко – щастливите моменти. Но пък когато ги има…
Подразних се на едно представяне как това е книга за „невъзможната” любов. Аман от клишета! Има любов, която никога не започва поради несподеленост; има такава, която продължава, трансформира се, израства и се запазва през времето; и такава, която по различни причини не успява и приключва. Има любов между хора, които се виждат два пъти в годината и въпреки това успяват да се запазят заедно. Има любов между хора, които по различни причини никога няма да могат да имат връзка. Има любов между хора с голяма разлика в годините или без разлика в пола. И ако хората по принцип приемат, че наистина е по-важно „младите да се обичат”, отколкото „какво ще кажат съседите”, нещата в света ще потръгнат малко по-леко. Но невъзможна любов няма. Особено ако приемем, че най-важният фактор да обичаме другите и да сме в хармония с тях е преди всичко да обичаме себе си.


И ако напиша още един текст за любовта към себе си и хармонията във взаимоотношенията, ще се прекръстя на Накобилкина и ще поискам рубрика в „Космо”…

No comments: