Skip to main content

Mea culpa

2005
Една любовна история
Ане Холт
Mea culpa extrema absentia conscientiae culpa est” – „Пълната липса на вина е истинската ми вина”
Странно, но за тази книга не открих почти никакви ревюта. Не знам дали причината е в сравнително далечната година на издаване или във факта, че темата е „деликатна” – умопомрачителна любов между две жени. И това е всичко за сюжета – една любовна история, лишена от лустрото на романтиката, но и от намек за стигма поради хомосексуалния й характер. Просто двама души, които се срещат и какво става после. А както знаем, никой не пише за спокойната любов, когато сутрин години наред се събуждаш до любимия си човек и получаваш подаръка от живота да остарееш до него. Не, това не е интересно за четене, а и за писане.
Mea culpa” е книга за любовта, която променя траекторията на слънцето, която изважда куп животи от обичайните им орбити и която има силата да разруши всеки, допуснал подобна енергия в сърцето си. През времето, в което я четях, си мислех възможно ли е наистина човек да оцелее чисто физически след толкова емоционални перипетии, съсипващи всичко, наричащо се физически, психически, човешки устои. Възможно е.
„Любимите ни хора са ни дадени назаем” ми каза наскоро приятелка. Но това не е кредит, няма период на връщане, нито ясна лихва. Само усещането, че нещо магическо се случва и предпочиташ да знаеш, че си го преживял, отколкото да го изпуснеш от страх от ново опустошение.
Сетих се за един стар пост – 10 „за”и 10 „против” влюбването. Всъщност „Mea culpa” е по-фокусирана върху факти, които накланят везните към „против”, описана е болката и много малко – щастливите моменти. Но пък когато ги има…
Подразних се на едно представяне как това е книга за „невъзможната” любов. Аман от клишета! Има любов, която никога не започва поради несподеленост; има такава, която продължава, трансформира се, израства и се запазва през времето; и такава, която по различни причини не успява и приключва. Има любов между хора, които се виждат два пъти в годината и въпреки това успяват да се запазят заедно. Има любов между хора, които по различни причини никога няма да могат да имат връзка. Има любов между хора с голяма разлика в годините или без разлика в пола. И ако хората по принцип приемат, че наистина е по-важно „младите да се обичат”, отколкото „какво ще кажат съседите”, нещата в света ще потръгнат малко по-леко. Но невъзможна любов няма. Особено ако приемем, че най-важният фактор да обичаме другите и да сме в хармония с тях е преди всичко да обичаме себе си.


И ако напиша още един текст за любовта към себе си и хармонията във взаимоотношенията, ще се прекръстя на Накобилкина и ще поискам рубрика в „Космо”…

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…