Skip to main content

Mea culpa

2005
Една любовна история
Ане Холт
Mea culpa extrema absentia conscientiae culpa est” – „Пълната липса на вина е истинската ми вина”
Странно, но за тази книга не открих почти никакви ревюта. Не знам дали причината е в сравнително далечната година на издаване или във факта, че темата е „деликатна” – умопомрачителна любов между две жени. И това е всичко за сюжета – една любовна история, лишена от лустрото на романтиката, но и от намек за стигма поради хомосексуалния й характер. Просто двама души, които се срещат и какво става после. А както знаем, никой не пише за спокойната любов, когато сутрин години наред се събуждаш до любимия си човек и получаваш подаръка от живота да остарееш до него. Не, това не е интересно за четене, а и за писане.
Mea culpa” е книга за любовта, която променя траекторията на слънцето, която изважда куп животи от обичайните им орбити и която има силата да разруши всеки, допуснал подобна енергия в сърцето си. През времето, в което я четях, си мислех възможно ли е наистина човек да оцелее чисто физически след толкова емоционални перипетии, съсипващи всичко, наричащо се физически, психически, човешки устои. Възможно е.
„Любимите ни хора са ни дадени назаем” ми каза наскоро приятелка. Но това не е кредит, няма период на връщане, нито ясна лихва. Само усещането, че нещо магическо се случва и предпочиташ да знаеш, че си го преживял, отколкото да го изпуснеш от страх от ново опустошение.
Сетих се за един стар пост – 10 „за”и 10 „против” влюбването. Всъщност „Mea culpa” е по-фокусирана върху факти, които накланят везните към „против”, описана е болката и много малко – щастливите моменти. Но пък когато ги има…
Подразних се на едно представяне как това е книга за „невъзможната” любов. Аман от клишета! Има любов, която никога не започва поради несподеленост; има такава, която продължава, трансформира се, израства и се запазва през времето; и такава, която по различни причини не успява и приключва. Има любов между хора, които се виждат два пъти в годината и въпреки това успяват да се запазят заедно. Има любов между хора, които по различни причини никога няма да могат да имат връзка. Има любов между хора с голяма разлика в годините или без разлика в пола. И ако хората по принцип приемат, че наистина е по-важно „младите да се обичат”, отколкото „какво ще кажат съседите”, нещата в света ще потръгнат малко по-леко. Но невъзможна любов няма. Особено ако приемем, че най-важният фактор да обичаме другите и да сме в хармония с тях е преди всичко да обичаме себе си.


И ако напиша още един текст за любовта към себе си и хармонията във взаимоотношенията, ще се прекръстя на Накобилкина и ще поискам рубрика в „Космо”…

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…