Skip to main content

10 "за" и 10 "против" влюбването


След
Сутрин се събуждаш с мисълта, че нямаш сили да преживееш още един ден.
Припознаваш се във всеки непознат на улицата.
Всяка песен с по-минорно звучене те докарва до сълзи.
Имаш буца в гърдите, която ти пречи да дишаш. Осъзнаваш, че е сърцето.
Нямаш сили да изпълняваш всекидневните си задължения.
Чувството за разпад – физически, психически, емоционален, фактически, цялостен – не те напуска с месеци/години.
Сигурен си, че никога няма да се възстановиш.
Убеден си, че никога повече няма да си щастлив.
Имаш само една тема за разговор с приятелите си – как сърцето ти е разбито на пух, прах и няма никакви кристали, никаква красота в това чувство, само болка, болка, болка.
Боли.

Преди
Първата целувка.
Онзи перфектен момент, в който сте се хванали за ръце и връзката между вас е била неразрушима.
Откриването на милионите неща, които и двамата харесвате.
Прегръдките, които са ви превръщали в едно цяло.
Четенето на мисли и разпознаването на неизказани още реплики.
Откриването на онова малко нещо във външния вид, което не харесваш и което прави нещата още по-истински.
Разговорите за всичко и нищо до сутринта.
Първата нощ заедно – не е секс, а правене на любов.
В живота ти има някого, на когото си готов да се усмихваш винаги и слънцето изгрява всеки път, когато го видиш.
Съвършеният андрогин не е мит, двете половинки са се намерили.

Би ли се отказал от вторите 10, за да избегнеш първите 10? 

Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно