2.5.14

Нито Ева, нито Адам

2009
Амели Нотомб
Малко ми е виновно да го призная, но втората книга на Нотомб, която прочетох, ми беше всъщност скучна. Докато в „Антихриста” имаше тръпка, близка до ловната, като уловът бяха човешките емоции, в „Нито Ева, нито Адам” протече едно лежерно автобиографично повествование за няколкото години живот на Нотомб в Япония и връзката й с местен младеж. От текста става ясно, че авторката е абсолютно сбъркана в най-хубавия смисъл на думата, че хем не може да търпи рамките на общоприетото, хем й доставя мазохистично удоволствие да експериментира докъде самата тя би могла да издържи в тях. Нотомб прави едновременна дисекция на себе си и на заобикалящата я среда, анализирайки начина, по който самата тя се поставя в нея. Книгата се чете изключително лесно, историята е приятно неангажираща. Лично на мен най-интересни ми бяха описанията на японската култура, бит (макар и от началото на 90-те години), природа и храна. Нямам какво повече да кажа за тези 127 страници.

No comments: