Skip to main content

Многоклетка

Ходих на театър. В последните месеци зачестих и в 4 от 5-те случая за този сезон бяха моноспектакли. 3 от тези 4 моноспектакъла се водят комедия – едната скучна, а другите две – просто Камен Донев, за него е излишно да говоря, пълните зали го правят.
Тази седмица гледах „Многоклетка“ – моноспектакъл на Мариела Станчева по унгарски разкази. Звучи в най-добрия случай скучно – унгарска проза, изиграна от неизвестна млада актриса. Ами не е. Не просто не е скучен, а е ужасно въздействащ спектакъл, който ми бръкна в душата, загнезди се там и имам чувството, че ме държа в клетката си няколко дни. А тази клетка не е от най-веселите, така че ако ви се гледа комедия, ходете на Камен Донев и се смейте на неповторимата ни и леко отчайваща народопсихология.
Гледах „Многоклетка“ в Руския културно-информационен център на „Шипка“ и ви го препоръчвам. Момичето, което за капак на всичко е красиво, разиграва на сцената над 10 персонажа, като в задачата му „помагат“ роял, два стола, маса, шалове и хартиени листове. Персонажите варират от вълци през отчаяна съпруга и военен лекар до застрелян лъв. Текстовете са пет и още на първия щях да ревна, темите не са от най-лесните за преглъщане – изнасилване, изневяра, децата и домашното насилие, смъртта, страхът. И за да е всичко още по-хубаво, между отделните части Мариела Станчева свири на рояла, той не е само декор, и то свири Ян Тиерсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман. Когато познах любимата си мелодия от „Новолуние“, много се изненадах.


Тиерсен присъства със звучене, добре познато от „Амели“.
Не мога да преразкажа постановката. Мога само да кажа, че съм изненадана и то много приятно. Актрисата е млада, а се справя много добре. Подборът на текстовете е доста добър, авторите им са Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта и Ищван Йоркен. Замислих се коя е емоцията или темата, обединяваща всички тях и още се двоумя между страх и безнадеждност. Определено постановката не е за хора, търсещи развлекателно прекарване на вечерта.
Трейлър на „Многоклетка“ тук.
А ето и страницата на самата постановка във Фейсбук.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…