21.2.14

Многоклетка

Ходих на театър. В последните месеци зачестих и в 4 от 5-те случая за този сезон бяха моноспектакли. 3 от тези 4 моноспектакъла се водят комедия – едната скучна, а другите две – просто Камен Донев, за него е излишно да говоря, пълните зали го правят.
Тази седмица гледах „Многоклетка“ – моноспектакъл на Мариела Станчева по унгарски разкази. Звучи в най-добрия случай скучно – унгарска проза, изиграна от неизвестна млада актриса. Ами не е. Не просто не е скучен, а е ужасно въздействащ спектакъл, който ми бръкна в душата, загнезди се там и имам чувството, че ме държа в клетката си няколко дни. А тази клетка не е от най-веселите, така че ако ви се гледа комедия, ходете на Камен Донев и се смейте на неповторимата ни и леко отчайваща народопсихология.
Гледах „Многоклетка“ в Руския културно-информационен център на „Шипка“ и ви го препоръчвам. Момичето, което за капак на всичко е красиво, разиграва на сцената над 10 персонажа, като в задачата му „помагат“ роял, два стола, маса, шалове и хартиени листове. Персонажите варират от вълци през отчаяна съпруга и военен лекар до застрелян лъв. Текстовете са пет и още на първия щях да ревна, темите не са от най-лесните за преглъщане – изнасилване, изневяра, децата и домашното насилие, смъртта, страхът. И за да е всичко още по-хубаво, между отделните части Мариела Станчева свири на рояла, той не е само декор, и то свири Ян Тиерсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман. Когато познах любимата си мелодия от „Новолуние“, много се изненадах.


Тиерсен присъства със звучене, добре познато от „Амели“.
Не мога да преразкажа постановката. Мога само да кажа, че съм изненадана и то много приятно. Актрисата е млада, а се справя много добре. Подборът на текстовете е доста добър, авторите им са Лайош Наги, Карой Сакони, Ференц Шанта и Ищван Йоркен. Замислих се коя е емоцията или темата, обединяваща всички тях и още се двоумя между страх и безнадеждност. Определено постановката не е за хора, търсещи развлекателно прекарване на вечерта.
Трейлър на „Многоклетка“ тук.
А ето и страницата на самата постановка във Фейсбук.

3 comments:

Мариела Станчева said...

Да,факт,не леки неща,но теми и ситуации - част от нашата действителност.Въпросът е да не си затваряме очите пред тях и да не живеем в отчаяние,че няма изход.Напротив!Не трябва да позволяваме страхът да ни владее,а ние да владеем него и да се бори всеки лично за своя различна действителност,защото за да попадаме в подобни ситуации,ние носим отговорност за това.Създадени сме от клетки Живот, а защо постоянно изграждаме килийни такива,около нас,които ни пречат да дишаме? Наистина е парадоксално...

Anonymous said...

Аз съм гледала представлението няколко пъти пъти,когато го гледах за пръв път миналата година нещо ме грабна толкова силно, не знаех какво само знаех че трябва да го гледам пак ..... всяко следващо представление виждах неща които ме докосваха толкова дълбоко вътре в мен видях собствената си клетка, без врата......следващо представление се появи вратата видях че има изход ...... следващото представление - клетката ми няма врата а на вън е толкова светло и чисто. Всичко се случва в периода от юни 2013 до февруари 2014.......Това е представление за хора които са готови да се обърнат към себе си. Не веднъж ме разплаквала , включително и сега когато чух музиката.
Благодаря ти Мариелка

Svetoslava Krasteva said...

Знаеш ли кое й е най-хубавото на постановката - че е многопластова и всеки може да я види и усети по различен начин; или пък всяко нейно гледане да донесе различен аспект.