Ходих на театър. Познаващите ме
знаят, че не си падам много по тази форма на допир с изкуство, която изисква
заковаването ми на един стол в продължение на поне час и половина без
възможността да стана, да се разтъпча или пък да отида до тоалетната за
разнообразие. Но както и да е, за друго иде реч.
„В защита на пещерния човек“ е
типична комедия. На билетите тържествено пише „Истерично смешно!“ и вероятно е
така, защото 99.5% от залата се заливаше от смях. Останалите 0.5% бяха едно
дете, което беше заспало на предния ред, аз и човека, с когото бях, на които ни
се спеше повече, отколкото ни вълнуваха разсъждения в стил мъжки вариант на Cosmopolitan.
От постановката разбрах няколко
неща, за които дори не подозирах:
всички жени смятат, че всички
мъже са задници;
всички жени са оперирани от
логика, чувство за мярка при пазаруването и елементарна способност да водят
безскандален диалог;
всички мъже живеят, за да си
хвърлят бельото на пода...
И т.н. факти и разсъждения в
стилистиката на „Женени с деца“ и „Двама мъже и половина“. Ако си падате по
такъв тип комедии, постановката е точно за вас.
Това, че на мен не ми хареса, не
означава, че не е приятно написана и че актьорската игра не е съвсем подходяща
за подобен спектакъл – stand-up comedy с централна
тема „Мъжете са от Марс, жените – от Венера и ако приемем, че сме различни по
природа, ще ни е по-лесно да се обичаме“.
Димитър Бакалов, който е
защитника на пещерния човек на сцената, се справя добре, въпреки че според мен
на моменти е малко дървен. Но пък му лепва добре ролята, в която влиза. А и се
усеща искреност. Което е важно за въздействието все пак.
И за финал – китайският ресторант
на „Славянска беседа“ бил все така добър, като преди 5-6 години, което е важно,
когато театърът е „Сълза и смях“.