Skip to main content

В защита на пещерния човек

Ходих на театър. Познаващите ме знаят, че не си падам много по тази форма на допир с изкуство, която изисква заковаването ми на един стол в продължение на поне час и половина без възможността да стана, да се разтъпча или пък да отида до тоалетната за разнообразие. Но както и да е, за друго иде реч.
В защита на пещерния човек“ е типична комедия. На билетите тържествено пише „Истерично смешно!“ и вероятно е така, защото 99.5% от залата се заливаше от смях. Останалите 0.5% бяха едно дете, което беше заспало на предния ред, аз и човека, с когото бях, на които ни се спеше повече, отколкото ни вълнуваха разсъждения в стил мъжки вариант на Cosmopolitan.

От постановката разбрах няколко неща, за които дори не подозирах: 
                всички жени смятат, че всички мъже са задници;
   всички жени са оперирани от логика, чувство за мярка при пазаруването и елементарна способност да водят безскандален диалог;
                всички мъже живеят, за да си хвърлят бельото на пода...
И т.н. факти и разсъждения в стилистиката на „Женени с деца“ и „Двама мъже и половина“. Ако си падате по такъв тип комедии, постановката е точно за вас.
Това, че на мен не ми хареса, не означава, че не е приятно написана и че актьорската игра не е съвсем подходяща за подобен спектакъл – stand-up comedy с централна тема „Мъжете са от Марс, жените – от Венера и ако приемем, че сме различни по природа, ще ни е по-лесно да се обичаме“.
Димитър Бакалов, който е защитника на пещерния човек на сцената, се справя добре, въпреки че според мен на моменти е малко дървен. Но пък му лепва добре ролята, в която влиза. А и се усеща искреност. Което е важно за въздействието все пак.
И за финал – китайският ресторант на „Славянска беседа“ бил все така добър, като преди 5-6 години, което е важно, когато театърът е „Сълза и смях“. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…