20.7.12

Уникат


„Аз съм онзи, на когото другите плюят на дланите, когато работи, и в чинията, когато яде. От единия ми джоб расте жито, от другия – трева, дъждове валят в чинията ми, а сняг – в кревата. Аз съм онзи, който се реши с вилица; онзи, който сади ножове и угоява зъби, защото не ми растат лъжици, докато ям. Дали са ми вино в камбана; ако пия, не звъни; ако звъни, не пия...”

2009
Милорад Павич е втората ми най-дълга литературна любов (заедно с Маркес). Открих го преди 15 години с неповторимия му „Хазарски речник. И смело мога да заявя, че след тези двама писатели нищо във възприятията ти към литературата и към живота не може да е вече същото.
„Уникат” е последният роман на Павич, който си отиде преди три години. На заклетите му читатели е добре познато, че той няма нито една книга с „нормална” структура, ако не броим „Другото тяло, въпреки че и там се открива типичният му подход за отхвърляне на утвърдените стандарти при изграждането на литературен текст.
С какво разполагаме от него:
роман-речник с мъжки и женски вариант: „Хазарски речник”
роман-кръстословица: „Пейзаж, рисуван с чай”
роман-клепсидра с мъжка и женска част: „Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър”
роман-инструкция за гледане на карти ТАРО: „Последна любов в Цариград”
Наскоро излезе и сборник с разкази.
„Уникат” не е изневяра на досегашната практика на Павич. Книгата е формулирана като роман-делта, което ще рече, че има 100 финала. Които обаче могат да се възприемат както като възможности за край, така и като неделим компонент от представянето на цялостния сюжет.
От една страна, „Уникат” е криминале, от друга, абстрактен подход към анализа на сънища, от трета, разглежда темата за андрогина, но не като митична, а като напълно жизнена в съвремието ни фигура. Преплитането на митични, литературни, исторически и напълно измислени персонажи прави книгата да звучи магически, завладяваща и красива. Основната част от нея прочетох в Прага и цялостната атмосфера на текста в определени моменти ме караше да забравя коя съм, къде съм, границите между реалността и литературата, между истината и измисленото се размиваха, като контурите на дърветата през мокрия от дъжд прозорец. Бреговете на Валтава са чудесна среда за подобно преживяване.
Този роман няма как да се разкаже, той има само начало, което обаче е такова, защото някой е решил да му постави едната рамка. Другата, краят, е разбит на 100 части и всъщност нито една от тях не слага граница пред въображението на четящия го. Който е чел Павич, ще ме разбере. Който не е, ще остане изненадан от литературата му, надявам се приятно. Аз вече 15 години му вярвам, че ако се срещнат двама души и всеки от тях притежава мъжкия или женския вариант на „Хазарски речник”, ще се обичат завинаги.
„Уникат” в Литературата днес, но това е книга, която ще бъде и сред утрешната литература.



No comments: