Skip to main content

Уникат


„Аз съм онзи, на когото другите плюят на дланите, когато работи, и в чинията, когато яде. От единия ми джоб расте жито, от другия – трева, дъждове валят в чинията ми, а сняг – в кревата. Аз съм онзи, който се реши с вилица; онзи, който сади ножове и угоява зъби, защото не ми растат лъжици, докато ям. Дали са ми вино в камбана; ако пия, не звъни; ако звъни, не пия...”

2009
Милорад Павич е втората ми най-дълга литературна любов (заедно с Маркес). Открих го преди 15 години с неповторимия му „Хазарски речник. И смело мога да заявя, че след тези двама писатели нищо във възприятията ти към литературата и към живота не може да е вече същото.
„Уникат” е последният роман на Павич, който си отиде преди три години. На заклетите му читатели е добре познато, че той няма нито една книга с „нормална” структура, ако не броим „Другото тяло, въпреки че и там се открива типичният му подход за отхвърляне на утвърдените стандарти при изграждането на литературен текст.
С какво разполагаме от него:
роман-речник с мъжки и женски вариант: „Хазарски речник”
роман-кръстословица: „Пейзаж, рисуван с чай”
роман-клепсидра с мъжка и женска част: „Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър”
роман-инструкция за гледане на карти ТАРО: „Последна любов в Цариград”
Наскоро излезе и сборник с разкази.
„Уникат” не е изневяра на досегашната практика на Павич. Книгата е формулирана като роман-делта, което ще рече, че има 100 финала. Които обаче могат да се възприемат както като възможности за край, така и като неделим компонент от представянето на цялостния сюжет.
От една страна, „Уникат” е криминале, от друга, абстрактен подход към анализа на сънища, от трета, разглежда темата за андрогина, но не като митична, а като напълно жизнена в съвремието ни фигура. Преплитането на митични, литературни, исторически и напълно измислени персонажи прави книгата да звучи магически, завладяваща и красива. Основната част от нея прочетох в Прага и цялостната атмосфера на текста в определени моменти ме караше да забравя коя съм, къде съм, границите между реалността и литературата, между истината и измисленото се размиваха, като контурите на дърветата през мокрия от дъжд прозорец. Бреговете на Валтава са чудесна среда за подобно преживяване.
Този роман няма как да се разкаже, той има само начало, което обаче е такова, защото някой е решил да му постави едната рамка. Другата, краят, е разбит на 100 части и всъщност нито една от тях не слага граница пред въображението на четящия го. Който е чел Павич, ще ме разбере. Който не е, ще остане изненадан от литературата му, надявам се приятно. Аз вече 15 години му вярвам, че ако се срещнат двама души и всеки от тях притежава мъжкия или женския вариант на „Хазарски речник”, ще се обичат завинаги.
„Уникат” в Литературата днес, но това е книга, която ще бъде и сред утрешната литература.



Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…