Милорад Пачив
Това, с което ще започна, е уверението, че с тази книга Павич няма да разочарова заклетите си почитатели.
И "ще започна", защото в контекста на всичко, прочетено от него до момента, тази породи доста размисли, неминуемо - паралели - и , естествено, обобщения.
Първо, определено това е първата му книга, която чета и която е с "нормална" структура, доколкото може да се твърди подобно нещо за нещо, написано от Павич. Всъщност структурата може да се определи като "хелиоцентрична", но наместо Слънце има архетипи. Може би това е причината да нарекат книгата "балканския" шифър на Леонардо. Е, доста по-труден за четене "шифър на Леонардо". Но това е авторът на "Хазарски речник" все пак.
Второ, за пореден път се убедих, че Милорад Павич е невероятен, просто неописуем разказвач. И за първи път толкова ясно ми просветна, че според мен изобщо не е добър в диалозите. Всъщност не мога да разбера защо при цялата съвършеност на описанията и разказването прибягва да пряката реч. И, разсъждавайки в тази посока, стигам до извода (лично мой, не ангажирам никого с него), че всъщност Павич би могъл да бъде балканският Маркес. А, разглеждайки сюжета на книгите му, те да заслужат жанровата категоризация "балкански реализъм". Искрено се надявам само да не се появят множество последователи от женски пол, както се случи при Маркес, защото не мога да си представя колко неумели биха били творенията им. Защото наистина имам усещането, че мозъкът на Павич функционира по различен начин, че този човек разсъждава на три езика - един мъртъв, един световен и един, на който никой още не говори.
Трето, за първи път в книга на Павич има толкова много секс и свързаните с него "елементи". Това не знам как да го коментирам, но ми създава неприятното усещане за компенсаторен механизъм на възрастта на автора. (А самата мисъл за това не ми харесва.)
И, четвърто, наистина много приятно средновековно-съвременно романтично-мистично криминале :)