10.4.12

Епидемия в Рая

2011
Zотов
Не съм и очаквала тази книга да е по-слаба от „Еликсир в Ада, която ми върна надеждата, че не е късно да започна да харесвам хумористични книги. Но „Рая” надмина „Ада”. Може би защото още в началото на книгата става ясно, че праведниците са толкова малко, че Раят е полупразен. Поради което на ангелите се налага да си затварят очите за гастарбайтерите от Ада, които все пак поправят уличните лампи и отпушват каналите. И очевидно е време за нов маркетингов подход при представянето на Рая сред хората, за да се повиши посещаемостта му. А защо не ребрандиране? Та това са все „мои” теми в професионален план, освен това очевидно добре се разбирам с гротеската като литературен подход. А освен това в Рая предстоят избори, на които винаги се явява само един кандидат, а слоганите са едни и същи от столетия. За разкош администрацията е по-отчайваща и от земната. Донякъде ми напомня на университетската, което свое твърдение ще обрисувам с кратък цитат от доклад на ангел по време на събрание на Небесната канцелария:
„Следващата седмица имаме семинар на тема „Какво направи ти за повишаването на рейтинга на Гласа?”. Ще се съберат представители на всички райски острови. А след това ще се състои аналитичен симпозиум по темата за изоставането в политическите технологии и проучването на методите на конкурентите. А след това…
…Без да обръща внимание на състоянието на шефа си, ангелът продължаваше бодро да чете от едно листче мъдри наименования и мащабни цифри. Насъбралите се аплодираха. В очите им грееше невиждан ентусиазъм.”
И така в шеги и закачки за публичното позициониране на Рая реших, че ще премине цялата книга, докато не се включи нова сериозна паралелна сюжетна линия – криминалната. От Рая започват да изчезват ангели, което означава, че или бягат на земята, отегчени от скуката (в Рая не се употребяват алкохол, цигари и наркотици, да не говорим за секс, месо и т.н.), или биват убивани, което е практически невъзможно, защото ангелите са вече мъртви и в това си качество безсмъртни. Но след серията убийства в Ада, заселен също с вече мъртви създания, нищо не бива да се изключва. Точно в този критичен момент Гласа (Господ) е в отпуска, последната му от десетилетия насам, и никой не желае да го безпокои. Затова от Ада е извикан Калашников, който с помощта на своя впиянчен помощник Малинин разкри криминалната нишка в първата книга на Zотов. Двамата се впускат с хъс в задачата си. Калашников – защото при успех му е обещана среща със съпругата му, прекарваща отвъдния си живот в Рая. Малинин – защото иска да се върне в Ада, където може да пие колкото си иска алкохол и да псува без автоматичното включване на цензура под звуковата форма „бип” (пример: „да му го набибиткам”).
Развоите са абсурдно неочаквани, доколкото в живота – земния и небесния – някога може да става дума за други задвижващи механизми, освен власт и секс. И ако това не звучи обещаващо за книга, посветена на живота в Рая, не виждам кое би могло.
Може би това представяне в Книголандиякоето отвежда и до Аз четаБиблиотекатаЛамот, който нарича Zотов руската версия на Тери Пратчет и ме кара да си мисля, че явно руската литературна душа ми е по-близка, и чудесната викторина с въпроси по текста на Зори, от които любимият ми е Има ли роуминг между Ада и Рая?”.
Като цяло забавата е пълна, а Zотов е гений, щом успя да ме накара да се заливам от смях. Всъщност той и Гурб
Малко ми е странно да публикувам подобно ревю точно в Страстната седмица. Но пък от „Епидемия в Рая” става ясно, че Гласа (Господ) не страда от прекалена педантичност. 

No comments: