Skip to main content

Епидемия в Рая

2011
Zотов
Не съм и очаквала тази книга да е по-слаба от „Еликсир в Ада, която ми върна надеждата, че не е късно да започна да харесвам хумористични книги. Но „Рая” надмина „Ада”. Може би защото още в началото на книгата става ясно, че праведниците са толкова малко, че Раят е полупразен. Поради което на ангелите се налага да си затварят очите за гастарбайтерите от Ада, които все пак поправят уличните лампи и отпушват каналите. И очевидно е време за нов маркетингов подход при представянето на Рая сред хората, за да се повиши посещаемостта му. А защо не ребрандиране? Та това са все „мои” теми в професионален план, освен това очевидно добре се разбирам с гротеската като литературен подход. А освен това в Рая предстоят избори, на които винаги се явява само един кандидат, а слоганите са едни и същи от столетия. За разкош администрацията е по-отчайваща и от земната. Донякъде ми напомня на университетската, което свое твърдение ще обрисувам с кратък цитат от доклад на ангел по време на събрание на Небесната канцелария:
„Следващата седмица имаме семинар на тема „Какво направи ти за повишаването на рейтинга на Гласа?”. Ще се съберат представители на всички райски острови. А след това ще се състои аналитичен симпозиум по темата за изоставането в политическите технологии и проучването на методите на конкурентите. А след това…
…Без да обръща внимание на състоянието на шефа си, ангелът продължаваше бодро да чете от едно листче мъдри наименования и мащабни цифри. Насъбралите се аплодираха. В очите им грееше невиждан ентусиазъм.”
И така в шеги и закачки за публичното позициониране на Рая реших, че ще премине цялата книга, докато не се включи нова сериозна паралелна сюжетна линия – криминалната. От Рая започват да изчезват ангели, което означава, че или бягат на земята, отегчени от скуката (в Рая не се употребяват алкохол, цигари и наркотици, да не говорим за секс, месо и т.н.), или биват убивани, което е практически невъзможно, защото ангелите са вече мъртви и в това си качество безсмъртни. Но след серията убийства в Ада, заселен също с вече мъртви създания, нищо не бива да се изключва. Точно в този критичен момент Гласа (Господ) е в отпуска, последната му от десетилетия насам, и никой не желае да го безпокои. Затова от Ада е извикан Калашников, който с помощта на своя впиянчен помощник Малинин разкри криминалната нишка в първата книга на Zотов. Двамата се впускат с хъс в задачата си. Калашников – защото при успех му е обещана среща със съпругата му, прекарваща отвъдния си живот в Рая. Малинин – защото иска да се върне в Ада, където може да пие колкото си иска алкохол и да псува без автоматичното включване на цензура под звуковата форма „бип” (пример: „да му го набибиткам”).
Развоите са абсурдно неочаквани, доколкото в живота – земния и небесния – някога може да става дума за други задвижващи механизми, освен власт и секс. И ако това не звучи обещаващо за книга, посветена на живота в Рая, не виждам кое би могло.
Може би това представяне в Книголандиякоето отвежда и до Аз четаБиблиотекатаЛамот, който нарича Zотов руската версия на Тери Пратчет и ме кара да си мисля, че явно руската литературна душа ми е по-близка, и чудесната викторина с въпроси по текста на Зори, от които любимият ми е Има ли роуминг между Ада и Рая?”.
Като цяло забавата е пълна, а Zотов е гений, щом успя да ме накара да се заливам от смях. Всъщност той и Гурб
Малко ми е странно да публикувам подобно ревю точно в Страстната седмица. Но пък от „Епидемия в Рая” става ясно, че Гласа (Господ) не страда от прекалена педантичност. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…