Skip to main content

Епидемия в Рая

2011
Zотов
Не съм и очаквала тази книга да е по-слаба от „Еликсир в Ада, която ми върна надеждата, че не е късно да започна да харесвам хумористични книги. Но „Рая” надмина „Ада”. Може би защото още в началото на книгата става ясно, че праведниците са толкова малко, че Раят е полупразен. Поради което на ангелите се налага да си затварят очите за гастарбайтерите от Ада, които все пак поправят уличните лампи и отпушват каналите. И очевидно е време за нов маркетингов подход при представянето на Рая сред хората, за да се повиши посещаемостта му. А защо не ребрандиране? Та това са все „мои” теми в професионален план, освен това очевидно добре се разбирам с гротеската като литературен подход. А освен това в Рая предстоят избори, на които винаги се явява само един кандидат, а слоганите са едни и същи от столетия. За разкош администрацията е по-отчайваща и от земната. Донякъде ми напомня на университетската, което свое твърдение ще обрисувам с кратък цитат от доклад на ангел по време на събрание на Небесната канцелария:
„Следващата седмица имаме семинар на тема „Какво направи ти за повишаването на рейтинга на Гласа?”. Ще се съберат представители на всички райски острови. А след това ще се състои аналитичен симпозиум по темата за изоставането в политическите технологии и проучването на методите на конкурентите. А след това…
…Без да обръща внимание на състоянието на шефа си, ангелът продължаваше бодро да чете от едно листче мъдри наименования и мащабни цифри. Насъбралите се аплодираха. В очите им грееше невиждан ентусиазъм.”
И така в шеги и закачки за публичното позициониране на Рая реших, че ще премине цялата книга, докато не се включи нова сериозна паралелна сюжетна линия – криминалната. От Рая започват да изчезват ангели, което означава, че или бягат на земята, отегчени от скуката (в Рая не се употребяват алкохол, цигари и наркотици, да не говорим за секс, месо и т.н.), или биват убивани, което е практически невъзможно, защото ангелите са вече мъртви и в това си качество безсмъртни. Но след серията убийства в Ада, заселен също с вече мъртви създания, нищо не бива да се изключва. Точно в този критичен момент Гласа (Господ) е в отпуска, последната му от десетилетия насам, и никой не желае да го безпокои. Затова от Ада е извикан Калашников, който с помощта на своя впиянчен помощник Малинин разкри криминалната нишка в първата книга на Zотов. Двамата се впускат с хъс в задачата си. Калашников – защото при успех му е обещана среща със съпругата му, прекарваща отвъдния си живот в Рая. Малинин – защото иска да се върне в Ада, където може да пие колкото си иска алкохол и да псува без автоматичното включване на цензура под звуковата форма „бип” (пример: „да му го набибиткам”).
Развоите са абсурдно неочаквани, доколкото в живота – земния и небесния – някога може да става дума за други задвижващи механизми, освен власт и секс. И ако това не звучи обещаващо за книга, посветена на живота в Рая, не виждам кое би могло.
Може би това представяне в Книголандиякоето отвежда и до Аз четаБиблиотекатаЛамот, който нарича Zотов руската версия на Тери Пратчет и ме кара да си мисля, че явно руската литературна душа ми е по-близка, и чудесната викторина с въпроси по текста на Зори, от които любимият ми е Има ли роуминг между Ада и Рая?”.
Като цяло забавата е пълна, а Zотов е гений, щом успя да ме накара да се заливам от смях. Всъщност той и Гурб
Малко ми е странно да публикувам подобно ревю точно в Страстната седмица. Но пък от „Епидемия в Рая” става ясно, че Гласа (Господ) не страда от прекалена педантичност. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…