Ни вест от Гурб

2010

Едуардо Мендоса

Оказа се, че Едуардо Мендоса е доста популярен съвременен испански писател. Вероятно го бях пропуснала поради недотам успешния си сблъсък със съвременната испанска проза в лицето на едно криминале и една цинична история за сексуалните завоевания на млада мадридчанка преди 5 години. Но Мендоса превежда, пише романи и театрални постановки и ако човек е в подходящото настроение, може да получи висока доза хормон на щастието от написаното от него. Е, ако не от всичко, то от „Ни вест от Гурб" със сигурност.

Книгата се чете за времето, за което хубав автобус тръгва от централната автогара София и влиза в Пловдив. Последната страница е малко преди почивката там по линията София-Бургас. Два часа, за които е добре да се запасите с дъска – да я захапете, ако не искате целият автобус да слуша кикота ви. Ако това не ви притеснява и имате странно чувство за хумор, характеризиращо се с афинитет към леко плоските, но солидни като количество, смешни ситуации, книгата е точно за вас.

Разказва се за две извънземни, попаднали в Барселона. И докато Гурб изчезва в дебрите на града, вторият член на чуждопланетния екипаж го търси, откривайки любимата си храна (мекици) и още куп странни приложения на земната флора, фауна и т.н.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно