Дневникът на Ане Франк
Известна е привързаността ми към темата за Втората световна война и Холокоста. С годините читателство книгите по тази болезнена тема в библиотеката ми се трупат, някои художествени, други абсолютно документални. Две от най-добрите четива за мен през последните 6 месеца са именно за този период – „Крадецът на книги” и „Момчето с раираната пижама”. Така че съвсем нормално беше да опра и до дневника на Ане Франк.
В някаква степен историята на книгата е много по-трогателна от самия текст. А той е оформен като типичен дневник – по дати, с кратки разкази за ежедневието на Анe, терзанията на еврейски тийнейджър през Втората световна война… Ане и семейството й се укриват в задната част на голяма сграда със служебни помещения, след като получават призовка за депортиране към лагерите на смъртта. Ежедневието е еднообразно – задължения, изпълнявани тихо, за да не бъдат тайните обитатели на задната къща чути и издадени. Финалът на историята, който не присъства в дневника по обясними причини, е очаквано трагичен – семейството е предадено, а от лагерите оцелява само бащата на Ане.
Намирам за напълно уместно издаването на книгата именно от „ПАН”, действително би било полезно да се чете в детска възраст.
Всъщност може би точно фактът, че това е дневник, че е „истинската” история, прави книгата много по-слаба от „Момчето…” на Бойн. Но пък ако я нямаше „Задната къща”, вероятно на авторите от по-късните периоди щеше да е много по-трудно да влязат под кожата на едно дете в разгара на войната. И да пресъздадат факта, че през детските очи всичко е различно, че ужасът преминава някъде наблизо, като парад, като игра, просто понякога играта завършва трагично.
Има много теории – че съдържанието на дневника е манипулирано, че бащата е редактирал текстовете на дъщеря си и т.н. Каквато и да е истината, факт е, че има много противни моменти от история, които трябва да се повтарят до втръсване с една основна цел – да не се забравят. Има една много хубава еврейска песен – Йерусалим от злато, която напълно импонира на настроението ми след прочитането на всяка една от трите книги, споменати в настоящия текст.
Кратка информация за Ане Франк в Уикипедия.