Skip to main content

Блажени безумци

2009
Вече не помня коя подред книга на Джоан Харис е тази в личната ми библиотека (вероятно защото в личната ми библиотека цари хаос и абсолютна липса на правила за подреждане на книгите). Но така или иначе повече се осланям на това, което една книга е оставила като отпечатък в съзнанието ми, отколкото на реалното и присъствие в хартиен формат. Последно в блога си съм писала за „Истории оттук-оттам” и „Къпиново вино”, като и за двете отзивите ми са повече от добри. На техния, а и на фона на невероятната „Бонбонени обувки” „Блажени безумци” стои малко безлична.
Всъщност книгата е толкова Харис – има любов, малки магии и заклинания и, естествено, борба със злонамерен враг. Но злонамерен по един шеговит начин, малко като полтъргайст, който в желанието си на шега да вгорчава живота ти може да събори къщата над главата ти, докато спиш.
Може би книгата е твърде женска, за да ми допадне, логиката на сюжета е такава, от нея се излъчва аромат на зрялост и майчинство. Но и емоциите и психологията на героите не са описани в дълбочината, на която Харис е доказала, че е способна. Финалният избор на главната героиня ме изпълни с тих гняв и недоумение. Любовта към дъщеричката й изглежда осакатена от липсата на знаци за взаимност от страна на детето. А трансформацията на лудото момиче в разумен и служещ с писмена реч човек направо „увисва” без какъвто и да било обосноваващ подобна развръзка контекст.
Въпреки това, ако някой желае (точно като мен) да познава всичко на Джоан Харис, не бива да пропуска и тази книга. Може би тя е добро, макар и не достатъчно силно начало, за прочит на останалите й книги, тъй като в тази вещицата й е най-„млада” и най-безобидна.
Въпреки всичко препоръчвам „Бонбонени обувки”, „Къпиново вино” и „Петте четвъртини на портокала”. А за начинаещите – „Шоколад”, но след филма, все пак става дума за Джони Деп :)
П.П. Мисля, че покрай Джоан Харис се запознах с розиту, която е сред блогърите, чието Малко свободно пространство много ми липсва.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…