Тези дни
съвсем случайно минах през подлеза, свързващ Министерския съвет,
президентството и т.нар. партиен дом, т.е. по-голямата сграда на Народното събрание. Винаги съм обичала този подлез заради големите плоски
камъни, с които е застлана част от него. И всъщност съм от хората, на които
Ларгото след ремонта им допада. Не се интересувам от археология, но е хубаво,
когато градът се сдобива с още едно място, което може да се разгледа и включи в градските туристически маршрути.
Останалите коментари оставям на експертите, защото не за това става дума тук.
Ако сте
обръщали внимание, във връзката между Министерския съвет и подлеза пред НС се
намира Клубът на фоторепортера – място с вид на барче, в което да седнеш и
изпиеш един чай с голям коняк и да се почувстваш като през 90-те. Или поне така
би се почувствал човек там в момента със сигурност заради фотографската изложба, която е била открита на 10 ноември и която може да бъде разгледана до края на месеца. Препоръчвам
ви я, впечатляваща е, дори за мен, която имам спомени от преди 29 години, но
бледи, която съм се интересувала от историята на прехода и почти всяко от
събитията, запечатани в кадрите на Иван Григоров, са ми поне на теория познати.
Има изключително
силни кадри, въздействащи, дълбоки, уловени са толкова грандиозни емоции,
толкова съществени моменти и толкова несъществени случки, които обаче обхващат всичкото на една напълно отминала епоха. Отминала, не само защото фотосите от
нея преобладаващо са черно-бели. А защото, както наскоро коментира моя близка
фотограф, времето тече по друг начин вече, всичко се забравя и изчезва много
по-бързо. Аз бих казала – се отмива.
Идете и вижте,
няма да съжалявате. А може и да изпиете един чай с коняк, задължително голям.