Skip to main content

Идете да видите!

Тези дни съвсем случайно минах през подлеза, свързващ Министерския съвет, президентството и т.нар. партиен дом, т.е. по-голямата сграда на Народното събрание. Винаги съм обичала този подлез заради големите плоски камъни, с които е застлана част от него. И всъщност съм от хората, на които Ларгото след ремонта им допада. Не се интересувам от археология, но е хубаво, когато градът се сдобива с още едно място, което може да се разгледа и включи в градските туристически маршрути. Останалите коментари оставям на експертите, защото не за това става дума тук.

Ако сте обръщали внимание, във връзката между Министерския съвет и подлеза пред НС се намира Клубът на фоторепортера – място с вид на барче, в което да седнеш и изпиеш един чай с голям коняк и да се почувстваш като през 90-те. Или поне така би се почувствал човек там в момента със сигурност заради фотографската изложба, която е била открита на 10 ноември и която може да бъде разгледана до края на месеца. Препоръчвам ви я, впечатляваща е, дори за мен, която имам спомени от преди 29 години, но бледи, която съм се интересувала от историята на прехода и почти всяко от събитията, запечатани в кадрите на Иван Григоров, са ми поне на теория познати.

Има изключително силни кадри, въздействащи, дълбоки, уловени са толкова грандиозни емоции, толкова съществени моменти и толкова несъществени случки, които обаче обхващат всичкото на една напълно отминала епоха. Отминала, не само защото фотосите от нея преобладаващо са черно-бели. А защото, както наскоро коментира моя близка фотограф, времето тече по друг начин вече, всичко се забравя и изчезва много по-бързо. Аз бих казала – се отмива.


Идете и вижте, няма да съжалявате. А може и да изпиете един чай с коняк, задължително голям. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…