Марсело Бирмахер
Съвсем случайно
ми попадна в ръцете тази изключително приятна книжка. Умалителното е, защото
наистина създава впечатление за тънко четиво, един ден на плажа и готово. При мен
така се получи, но не защото е лековата, а защото е безкрайно интересна. Изгълтах
я за миг, но любопитството ми започна още със заглавието – „Клубът напочитателите на некролози“. Как човек да не се зачуди какво стои зад това име?
Историята
е простичка, но завладяващо написана. Главният герой, млад евреин в Аржентина, случайно
попада в компанията на други млади мъже от същата религия. Но, стараейки се да
преодолее разделението сефарати-ашкенази, което го оставя извън въпросната компания, се включва в безобидната игра на четене и обсъждане на некролозите в седмичния вестник. Традиционното публикуване на един и същи особен
некролог рязко е прекъснато и заменено с нова обява, която води до разкриването
на една изумителна семейно-любовна история, нещо като сага, но събрана в няма
и 200 страници.
По
някакъв начин „Клубът на почитателите на некролози“ напомня на трилогията на
Изабел Алиенде, включваща „Къщата на духовете“, може би заради сходния южноамерикански дух, витаещ над творбите. Но поднасянето на историята за Хенаро Дабар, който търпеливо чака своята любов десетилетия наред, по един по-мъжки и
все пак страстен начин прави звученето различно. Усеща се гласът на автора,
уникалното в него (и тук „уникално“ не е напоследък изтърканото клише). Въпреки
че в момента, в който пиша това, се сещам за Фермина Даса и Флорентино Ариса на
Маркес, които също се разминаваха и чакаха в продължение на десетилетия по един блестящ начин. Но Бирмахер има свой глас и стил, поне доколкото може да се заключи от тази негова книга.
Марсело Бирмахер
явно е непознат в България и няма друга издадена книга, но от информацията за него в Уикипедия, налична
само на четири езика, разбирам, че е на 50-и-малко години и че има добро
количество други творби, последната от които май се казва „Снеговете на
времето“. И много бих се радвала, ако скоро мога да го чета в
оригинал. Защото, нали, уча испански и трябва да се похваля.