Да отида
два пъти на едно и също място в чужбина означава само едно – че наистина ми е
харесало. Защото няма какво да се лъжем – дори и най-лесното за организиране и
евтино на пръв поглед пътуване отнема ресурси от всякакво естество. Поради което
се старая да пътувам до различни места и да получавам срещу вложените ресурси нови впечатления. Но Малта си заслужава два, три, че и
повече пъти вниманието. Още повече, че през 2018 г. столицата
й Валета ще е една от двете Европейски столици на културата и със сигурност там
ще се случват много интересни неща.
Но
обратно към Малта, каквато я видях през лятото на 2014-а и през есента на
2017-а година. Първото и според мен най-важно уточнение е, че това не е
дестинация за хора, очакващи лъскави гледки, лъскави места, лъскави заведения,
лъскави магазини, изобщо визия тъп кокетен средиземноморски курорт. Малта
носи една вехтост, която се крие дори в новите сгради и която е
най-големият й чар. Малко изключение от това правило е Слима (Sliema) – населено място, което мнозина сравняват с нашия Слънчев
бряг. Там е най-голямата концентрация на заведения, магазини и хотели и
най-много млади хора, търсещи денонощен купон. През 2014-а година отседнах
именно там и се убедих, че въпреки че наистина е шумно и оживено, няма общо с
нашия Слънчак.
Интересът
към Малта се засили, когато до там беше пусната линия на една от нискотарифните
авиокомпании – полетът е около час и 40 минути, билетите не са скъпи. Самата
дестинация позволява нощувки на различни цени. През 2014 г. в евтин хотел на
крайбрежната улица в Слима двойната стая беше под 50€. През 2017 г. през
платформата AirBnb спокойно се намират интересни традиционни места на същата и
по-ниска стойност – в моя случай традиционна малтийска къща на едно яхтено
пристанище в Мсида (Msida).
Малта
всъщност включва три острова – едноименният Малта със столицата Валета и
десетина малки градчета, който е 27 км дълъг и 14.5 км широк, Гозо с приказно
красивия му централен градец Виктория, от който се вижда цялата брегова линия с
пръснати няколко селца, и няколко необитаеми острова, най-известният от които е Комино, вероятно заради тюркоазената си вода и възможностите за гмуркане и райско плажуване. За
търсещите традиционна морска почивка е важно да знаят, че Малта няма много
пясъчни плажове, повечето са каменни, с плоски скали, удобни за събиране на
тен, и изградени стълбички като на басейн за влизане във водата. Освен
споменатия Комино, най-големият пясъчен плаж на основния остров е в залива
Мелиеха (Mellieha Bay),
има и няколко по-малки изкуствено създадени пясъчни плажа. До Гозо се стига с
ферибот, който е бърз и евтин и пътува от най-северната точка на Малта – Cirkewwa. Възможности за достигане до Гозо и Комино има и от други
пристанища, предлагат се и круизи до близката Сицилия.
Летището
на Малта е лесно достъпно, до него пътуват всички линии, започващи с Х – Х1,
Х2, Х3 и т.н. Те достигат до почти всички населени места на основния остров, а
предвид размерите му, пътуванията дори в час пик не са дълги. В по-голяма част
от времето, пътувайки с обществен транспорт, човек няма усещането, че напуска
населенето място – градчетата преливат от едно в друго и рядко се виждат
полета, обработваеми или покрити с кактуси. Да, Малта не е зелен рай, всъщност
на острова няма естествен източник на сладка вода, всичко се преработва от
морето, но това не им пречи да имат чудесни вина и хубава местна бира (Cisk).
Всъщност
целият остров, както и Гозо, са лесно достъпни с обществен транспорт, който е
на нормални цени както през зимата, така и през лятото (варират от 1.2 до 1.6€,
има и карти). Но не очаквайте нито на летището, нито където и да било другаде
да получите информация на чист английски. Всъщност точно на летището, на
информационното бюро на обществения транспорт, ми дадоха най-объркващите и
неверни насоки за пътуване. Иначе като цяло хората се стараят да са любезни и
да дават нужните насоки на туристите, а вероятността да нацелите българи, сърби
и македонци, с които да се разберете още по-лесно, е много голяма – мнозина работят
там.
Храната
в Малта е вкусна, но не носи онова усещане за преклонение пред кулинарното
величие, каквото изпитва пътуващият в Италия. Прдлага се всичко, извадено от
морето, чудесна паста, пици и бургери. Има и взевъзможни други ресторанти, все
пак светът се глобализира.
Ако
човек тръгне пеш от Валета, теоретично може да си направи една предълга
разходка по почти непрекъсната крайбрежна улица до St. Julians
през Florian,
Msida, покрай острова Manoel,
свързан със сущата с мост, и Sliema.
Тази разходка пълни очите с прекрасни гледки на яхтени пристанища, традиционни
малтийски къщи, кули. А гледката към Валета е прекрасна. Ако човек има късмета
да я види по залез, не вярвам да остане безучастен – вечер камъните, от които е
построено почти всичко на този остров, порозовяват.
Освен
да зяпа, яде и събира тен, в Малта човек може да попадне на доста интересни събития. Официалният сайт на острова поддържа доста актуален календар,
благодарение на който попаднах на In Guardia – гвардейско-рицарска
демонстрация, която се провежда няколко пъти в годината в крепостта Св. Елмо
във Валета. А покрай нея – религиозно шествие, парад на военни духови оркестри
и базар на местни занаятчии и производители (и една не особено любезна
българка, продаваща мед, кисело мляко и грънци).
Когато
през 2014 г. тръгнах към Малта, една приятелка каза „Задължително иди до Гозо”.
Направих го и установих, че това е най-очарователният малък остров, който човек
може да посети. Тази година се опитах да отида до Комино, за да видя най-накрая
това фамозно тюркоазено море, но през октомври времето понякога се разваля.
Като цяло сезонът в Малта започва много рано, най-късно през май, и през
октомври все още е достатъчно топло и с дни, през които човек рискува да изгори
на слънцето. Но понякога превалява и тогава е време за уникалните свински ребра
на барбекю в Cuba, St.
Julian или сладкиши в някое от малките кафенета между високите
каменни стени на Валета.
За
Малта може още много да се каже. Например, че от кактусовите смокини се правят
сладка и ликьори, но е по-добре да не се пипат с голи ръце. Че от крепостта Св.
Елмо във Валета се открива фантастична гледка към Трите града. Че на повечето
места порциите паста са огромни. Че няма много пресни плодове и зеленчуци,
вероятно заради по-трудното производство. Че въпреки че не се препоръчва,
водата от чешмите става за пиене, особено ако човек е забравил да си купи
минерална. Но
най-важното е, че хем е близко, хем е далече, хем е близка,
европейска, хем далечна. Малта е ужасно красива, поовехтяла като рицарска
приказка, но топла, интересна и заслужаваща си.