Skip to main content

Когато вече няма да има значение

Преди няколко седмици си купих "Когато вече няма да има значение" на Хуан Карлос Онети със съзнанието, че другата негова книга, която бях чела - "Сбогувания" - ми хареса. Четейки ревюто за нея обаче се оказа, че само една от двете съдържащи се в нея новели ми е допаднала, а другата ме е оставила повече в недоумение, отколкото с удовлетворение. Сходно беше усещането ми и от "Когато вече няма да има значение". 

Въпреки че в нея се срещат някои много добри цитати, което винаги ме радва по време на четенете, като цяло книгата не ме впечатли. Стори ми се твърде претенциозно метафорична, с твърде очевидни напъни за латиноамериканска психейдиеличност. Нещо като филм, имитиращ Алмодовар, но на друг режисьор - т.е. усещат се и стремежът към, и отсъствието на целта. 

Сюжетът проследява битието на един мъж, изпълняващ неясно каква и на него мисия в откъснато от света пропаднало градче. Намесени са американски инженери, бременна индианка, русата й дъщеря, странен лекар, странна жена, странен полицай и т.н. И не - нищо не ми стана ясно и нищо не мога да кажа повече за книгата. Вероятно е необходимо човек да е настроил струните си много абстрактно, за да усети текста, а подходът с разбирането е грешен.

Все пак ще споделя два цитата, защото наистина много ми допаднаха:

"На летището прочетох два противоречащи си графита, единият гласеше: "Последният да загаси лампата", а другият сополиво молеше: "Не си отивай, братко".

"Рядко се вглеждам във вестниците и ми е напълно достатъчно само да мерна по диагонал заглавията им, за да затвърдя прастарото си убеждение, че човешката тъпота е безсмъртна.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…