Skip to main content

Лесна благотворителност

Напоследък, дали заради наближаващата Коледа, дали заради зачестяващите локални и глобални човешки трагедии, призивите за дарителство са повече от всякога. Тъй като вярвам, че съпричастността трябва да се изразява с ясни послания и действия (точно както несъгласието, възмущението и всяка друга емоция и мисъл), предлагам няколко възможности за лесна, бърза и много смислена благотворителност, които привлякоха вниманието ми напоследък. Надявам се да събудят и вашата съпричастност.

Започвам с кампания, която лично "правих" преди година - Тази Коледа чудесата правите Вие и нейното настоящо четвърто издание.
Сайт на кампанията: http://yourmiracles.eu/
Бенефициент: Деца и семейства в риск, които фондацията традиционно подкрепя
По същество кампанията дава възможност на всеки с желание да подкрепи деца и семейства в риск да го направи чрез забавни предколедни инициативи - основно в офиса, но може и у дома. През 2015 г. много ме зарадва момиче, което организира благотворителен обяд в дома си и всеки отзовал се приятел плащаше определена сума за всяко ястие. Много фирми избират тази форма за празнуване на Коледа в офиса, като съчетават полезното с приятното. Винаги съществува и вариантът просто да преведете пари на фондацията организатор, но е много по-забавно, ако в офиса си организирате коледен обяд с такса за участие или викторина с билетчета на определена стойност, която после да дарите.

Оле Мале или Търся втора работа
Сайт на кампанията: http://www.olemale.bg/
Организатор: Нечовешки яките мацки зад проекта Майко мила
Бенефициент: Майки на деца с увреждания
Сайтът Оле Мале ще се развива и постепено ще се превърне в платформа, чрез която майки на деца с увреждания предлагат на социално ангажирани работодатели професионалните си умения. Но към момента е място, от което можете да купите красиви предмети, произведени от същите тези майки и така да им помогнете да живеят по-достойно. Никоя бъдеща майка не мисли, че ще роди дете с увреждания и няма пълна застраховка срещу такава съдба. Тези жени заслужават подкрепа и съпричастност, но не и съчувствие. Защото те са млади и ужасно силни и могат да дадат дори повече от себе си, ако им се подаде ръка.

Planting a forest to fight pollution in Sofia
Дарителска кампания в GlobalGiving
Организатор: Група Град
Бенефициент: Всички ние, които живеем в София
Въпреки че се поразкрасява през последните години, има метро и няколко по-еко обществени транспортни средства, София има още много да се развива, за да стане по-чист и здравословен град за живеене. Защото всеки човек с дихателни проблеми, живеещ в столицата, знае как рязко състоянието му се променя само за ден на по-чист въздух. Ето защо Група Град събират средства за градска гора и това е супер, супер страхотно. Пожелавам им да надминам целта си в краудфъндинг платформата!

Не пренебрегвам и трагедията в Хитрино, но внимавайте къде и как дарявате - покрай такива кризи обикновено изникват много хора, които се възползват от мъката на хората.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…