Skip to main content

Рим през ноември

През последните години се превръща в традиция за мен да пътувам или към непопулярни дестинации, или в непопулярно време на годината. Имам предвид, че повечето хора избират Европа през пролетта и Гърция за лятото, а аз бях в Гърция през май, лятото работих с кратко отскачане до Загреб, за което може би ще разкажа някой път, а през ноември се отправих към Италия. 


Когато се обсъждаше купуването на самолетните билети, се подхвърли репликата, че ноември може би не е най-подходящото време. Аз старателно проверих и се оказа, че през този месец средно дъждовните дни са едва 8 и заключих, че едва ли трите дни престой там ще са точно сред тези 8. Но не просто валя всеки Божи ден, а Рим беше ударен и от торнадо, докато бях там. 


Поне сега имам незабравима история от Фонтан ди Треви, която да разказвам на внуците: „Знаете ли, деца, че когато мислех, че ще се задуша и/или полудея от твърде многото хора на това малко площадче с безумно красив фонтан, изведнъж изплющя такъв порой с гръмотевична буря и вятър, че хилядите хора изчезнаха за секунди. По някакъв странен начин беше хубаво (със зловеща нотка в гласа)“. В тази връзка препоръчвам на всеки любител пътешественик да си носи компактен дъждобран, а ако багажът позволява - и резервен чифт обувки.


Но ето и някои практични и интересни наблюдения от посещението ми в столицата на чудесната Италия.
Препоръчвам автобусите на Terravision от летище Фиумичино до гара Термини – пристигат и тръгват навреме, някак успяват да поберат всички чакащи хора, които изглеждат винаги плашещо много, а цената на човек в двете посоки е едва 8 евро. Въпреки че предварително ме наплашиха с големи закъснения, стачки, неточности и обърканост с транспорта в Италия, през цялото време аз виждах точно обратното.


С две ръце препоръчвам района Сан Джовани за настаняване. Нашият хостел беше много семпъл, но си имаше всичко необходимо – чисто легло, топла вода, опакован кроасан и кафе от капсула за закуска. Не мога да искам повече при откровено ниска цена на 20 минути максимум пеш от Колизеума. При настаняването собственикът ни насочи към ресторантче наблизо – Shooters, което се оказа изключително нетуристическо, със страхотна храна. Така както и сайтът му, и менюто нямаше версия на английски, което направи престоя там още по-забавен.

А иначе в Рим видях акция на икономическата полиция с гонене тичешком на амбулантни търговци, ужасяващо множество пред Ватикана, научих, че не можеш да спреш такси на улицата, а има специални стоянки и се возих на едно от готините бързи влакчета до Флоренция.
Абе, приключение. 



Реката е фантастична, сладоледът е чудесен дори и през ноември, малките улички са страхотни, а площад Навона е любимото ми място в този изключителен град. Любимата ми сграда, която ме зашеметяваше всеки пък (добре че маршрутът всеки ден минаваше покрай нея), е монументът на Виктор Емануил.


И така – Рим е чудесен! 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…