През последните години се превръща
в традиция за мен да пътувам или към непопулярни дестинации, или в непопулярно
време на годината. Имам предвид, че повечето хора избират Европа през пролетта
и Гърция за лятото, а аз бях в Гърция през май, лятото работих с кратко
отскачане до Загреб, за което може би ще разкажа някой път, а през ноември се отправих
към Италия. 
Когато се обсъждаше купуването на самолетните билети, се подхвърли
репликата, че ноември може би не е най-подходящото време. Аз
старателно проверих и се оказа, че през този месец средно дъждовните дни са
едва 8 и заключих, че едва ли трите дни престой там ще са точно сред тези 8. Но
не просто валя всеки Божи ден, а Рим беше ударен и от торнадо, докато бях там.
Поне сега имам незабравима история от Фонтан ди Треви, която да разказвам на
внуците: „Знаете ли, деца, че когато мислех, че ще се задуша и/или полудея от
твърде многото хора на това малко площадче с безумно красив фонтан, изведнъж
изплющя такъв порой с гръмотевична буря и вятър, че хилядите хора изчезнаха за
секунди. По някакъв странен начин беше хубаво (със зловеща нотка в гласа)“. В тази връзка препоръчвам на всеки любител пътешественик да си носи компактен дъждобран, а ако багажът позволява - и резервен чифт обувки.
Но ето и някои практични и интересни
наблюдения от посещението ми в столицата на чудесната Италия.
Препоръчвам автобусите на Terravision от
летище Фиумичино до гара Термини – пристигат и тръгват навреме, някак успяват
да поберат всички чакащи хора, които изглеждат винаги плашещо много, а цената на човек
в двете посоки е едва 8 евро. Въпреки че предварително ме наплашиха с големи
закъснения, стачки, неточности и обърканост с транспорта в Италия, през цялото
време аз виждах точно обратното.
С две ръце препоръчвам района Сан Джовани за
настаняване. Нашият хостел беше много семпъл, но си имаше всичко необходимо –
чисто легло, топла вода, опакован кроасан и кафе от капсула за закуска. Не мога
да искам повече при откровено ниска цена на 20 минути максимум пеш от Колизеума.
При настаняването собственикът ни насочи към ресторантче наблизо – Shooters, което се оказа изключително нетуристическо,
със страхотна храна. Така както и сайтът му, и менюто
нямаше версия на английски, което направи престоя там още по-забавен.
А иначе в Рим видях акция на икономическата полиция с гонене тичешком на амбулантни търговци, ужасяващо множество пред Ватикана, научих, че не можеш да спреш такси на улицата, а има специални стоянки и се возих на едно от готините бързи влакчета до Флоренция.
Абе, приключение.
Реката е фантастична, сладоледът е
чудесен дори и през ноември, малките улички са страхотни, а площад Навона е
любимото ми място в този изключителен град. Любимата ми сграда, която ме
зашеметяваше всеки пък (добре че маршрутът всеки ден минаваше покрай нея), е
монументът на Виктор Емануил.
И така – Рим е чудесен!