Skip to main content

Рим през ноември

През последните години се превръща в традиция за мен да пътувам или към непопулярни дестинации, или в непопулярно време на годината. Имам предвид, че повечето хора избират Европа през пролетта и Гърция за лятото, а аз бях в Гърция през май, лятото работих с кратко отскачане до Загреб, за което може би ще разкажа някой път, а през ноември се отправих към Италия. 


Когато се обсъждаше купуването на самолетните билети, се подхвърли репликата, че ноември може би не е най-подходящото време. Аз старателно проверих и се оказа, че през този месец средно дъждовните дни са едва 8 и заключих, че едва ли трите дни престой там ще са точно сред тези 8. Но не просто валя всеки Божи ден, а Рим беше ударен и от торнадо, докато бях там. 


Поне сега имам незабравима история от Фонтан ди Треви, която да разказвам на внуците: „Знаете ли, деца, че когато мислех, че ще се задуша и/или полудея от твърде многото хора на това малко площадче с безумно красив фонтан, изведнъж изплющя такъв порой с гръмотевична буря и вятър, че хилядите хора изчезнаха за секунди. По някакъв странен начин беше хубаво (със зловеща нотка в гласа)“. В тази връзка препоръчвам на всеки любител пътешественик да си носи компактен дъждобран, а ако багажът позволява - и резервен чифт обувки.


Но ето и някои практични и интересни наблюдения от посещението ми в столицата на чудесната Италия.
Препоръчвам автобусите на Terravision от летище Фиумичино до гара Термини – пристигат и тръгват навреме, някак успяват да поберат всички чакащи хора, които изглеждат винаги плашещо много, а цената на човек в двете посоки е едва 8 евро. Въпреки че предварително ме наплашиха с големи закъснения, стачки, неточности и обърканост с транспорта в Италия, през цялото време аз виждах точно обратното.


С две ръце препоръчвам района Сан Джовани за настаняване. Нашият хостел беше много семпъл, но си имаше всичко необходимо – чисто легло, топла вода, опакован кроасан и кафе от капсула за закуска. Не мога да искам повече при откровено ниска цена на 20 минути максимум пеш от Колизеума. При настаняването собственикът ни насочи към ресторантче наблизо – Shooters, което се оказа изключително нетуристическо, със страхотна храна. Така както и сайтът му, и менюто нямаше версия на английски, което направи престоя там още по-забавен.

А иначе в Рим видях акция на икономическата полиция с гонене тичешком на амбулантни търговци, ужасяващо множество пред Ватикана, научих, че не можеш да спреш такси на улицата, а има специални стоянки и се возих на едно от готините бързи влакчета до Флоренция.
Абе, приключение. 



Реката е фантастична, сладоледът е чудесен дори и през ноември, малките улички са страхотни, а площад Навона е любимото ми място в този изключителен град. Любимата ми сграда, която ме зашеметяваше всеки пък (добре че маршрутът всеки ден минаваше покрай нея), е монументът на Виктор Емануил.


И така – Рим е чудесен! 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…