Skip to main content

Спанак с картофи

Ходих на театър. Не, че се случва безкрайно рядко, но все пак е приятно събитие, което следва да се отбележи в личния ми културен календар. 
Всъщност наистина беше приятно – гледах „Спанак с картофи“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и въпреки че не съм любител на комедиите, ми допадна (За сравнение – последния път гледах „На ръба“ на Морфов и по време на цялата постановка не спрях да плача заради мизерната съдба, която всички ние, противните, гнусни, завистливи и като цяло тъпи човечета сами си причиняваме и т.н. И много ми хареса!).

Владимир Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов влизат в ролите на трима футболни съдии, срещащи се в съблекалнята преди поредния мач. Единият е откровен лицемер и неудачник, който с изразителността си оформя пълния образ на типичен селски бек (Карамазов), вторият е депресиран след раздялата с любимата жена и страда от тежък махмурлук (Бахаров), а третият копнее са признание за професионализма и перфектно поддържаната си външност (Вергов). Постановката като тема, сюжет и послания не е задълбочена и безкрайно смислена, но е приятен повод човек да се посмее над дребните човешки желания, страсти и душици.
Освен това, гледайки тази постановка, всеки зрител може да се убеди в следните неща:
  • И тримата актьори имат чудесни тела, но Вергов просто…. ами нямам думи. Ох!
  • Карамазов е чудесен актьор (последно го гледах в „Рибарят и неговата душа“ и не останах очарована, а от „Перфектният мъж“ помня предимно Вергов).
  • На Бахаров адски му пасва ролята на дроплест, отчаян мъж, пищещ некадърни стихове (с уточнението, че от тримата най-много него харесвам).

„Спанак с картофи“ се игра от 15:00 и от 19:00 часа и аз лично бях на следобедното представление - оказа се много освежаващо това време от денонощието. Следващата дата в София е 18 декември – от 16:30 и от 19:00 часа. 

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…