23.11.16

(не завърших) Аз още броя дните

Ако човек се поразрови малко в интернет, ще открие, че дебютният роман на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“ е издаден през 2016 г. и е победител в първото издание на литературния риалити формат на БНТ „Ръкописът“. Също така ще разбере, че е посветен на войната в Босна и Херцеговина с фокус върху обсадата на Сараево. Все неща, които човек като мен веднага ще привлекат – първо, защото се броя за литературен индивид, второ, защото пътуването до Сараево е едно от най-запомнящите се в живота ми.

Но! Аз не успях да завърша тази книга, зарязах я малко след средата, въпреки че е едва 182 страници. Дойдоха ми в повече описанията на ненадейно застреляни от снайперисти хора по улиците на град, който ме е запленил с духа си, на осакатяванията и изнасилванията сред жилищните блокове, които видях и още носят дупки от куршуми, на мъката, страха, ужаса, човешките вътрешности, падението, за озверяването на хората, за изчезването на всичко човешко в една абсурдна война, която не беше никак отдавна и никак далече. Не можах да понеса на чисто емоционално ниво тази книга и тази история, на която знам финала (за сараевските Ромео и Жулиета има много информация и потресаващи снимки на 4 дни престоялите им на един мост тела). А иначе книгата е добра, не шедьовър, но добра и важно напомняне.

Чела съм и по-добри балкански истории, и по-стискащи за гушата истории за войни. „Аз още броя дните“ също си заслужава, но на мен не ми понесе и не видях смисъл да си причиняват дискомфорта (за разлика от „Доброжелателните“, например). Затова само споделям няколко снимки от Сараево и ще си позволя да цитирам Барак Обама, който вчера при награждаването с орден на Елън Дедженеръс каза: „…имаме много повече общи неща, отколкото осъзнаваме“. Във война това се забравя.






No comments: