Skip to main content

(не завърших) Аз още броя дните

Ако човек се поразрови малко в интернет, ще открие, че дебютният роман на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“ е издаден през 2016 г. и е победител в първото издание на литературния риалити формат на БНТ „Ръкописът“. Също така ще разбере, че е посветен на войната в Босна и Херцеговина с фокус върху обсадата на Сараево. Все неща, които човек като мен веднага ще привлекат – първо, защото се броя за литературен индивид, второ, защото пътуването до Сараево е едно от най-запомнящите се в живота ми.

Но! Аз не успях да завърша тази книга, зарязах я малко след средата, въпреки че е едва 182 страници. Дойдоха ми в повече описанията на ненадейно застреляни от снайперисти хора по улиците на град, който ме е запленил с духа си, на осакатяванията и изнасилванията сред жилищните блокове, които видях и още носят дупки от куршуми, на мъката, страха, ужаса, човешките вътрешности, падението, за озверяването на хората, за изчезването на всичко човешко в една абсурдна война, която не беше никак отдавна и никак далече. Не можах да понеса на чисто емоционално ниво тази книга и тази история, на която знам финала (за сараевските Ромео и Жулиета има много информация и потресаващи снимки на 4 дни престоялите им на един мост тела). А иначе книгата е добра, не шедьовър, но добра и важно напомняне.

Чела съм и по-добри балкански истории, и по-стискащи за гушата истории за войни. „Аз още броя дните“ също си заслужава, но на мен не ми понесе и не видях смисъл да си причиняват дискомфорта (за разлика от „Доброжелателните“, например). Затова само споделям няколко снимки от Сараево и ще си позволя да цитирам Барак Обама, който вчера при награждаването с орден на Елън Дедженеръс каза: „…имаме много повече общи неща, отколкото осъзнаваме“. Във война това се забравя.






По тема

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците ...
Read more

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
Read more

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно ...
Read more