Skip to main content

За „радостта“ да поръчаш от emag.bg и да ти доставят Рапидо

Има една реплика „Да не ти влезе майстор в къщата“. Аз проблеми с майстори не съм имала, но мога да говоря много за куриерите. Вероятно защото всеки път, когато в обичайните онлайн анкети стигна до въпроса „Поръчвали ли ли сте стоки по интернет?“ аз изпадам в истеричен кикот – аз живея в интернет, за Бога, всичко ми иде от там!

Та вчера реших, че новата ми отоплителна печка ще дойде, естествено, от същото място. И тъй като съм абсолютна патка, си спомних, че имам добър спомен от онлайн магазин с три букви – и отворих emag.bg. А всъщност днес си спомних, че бях доволна от get.bg, но вече е малко късно за съжаление. Та поръчах си вчера в ранен следобед скромна печка от emag.bg и тъй като ми е неудобно да приемам такива битови доставки в офиса, оставих домашен адрес. Идеалистично поразсъждавах над темата как куриерската фирма винаги предупреждава от предния ден, можеш да се разбереш като човек да си по в началото на списъка за деня или поне в краен случай да посетиш техен офис – такива до дома ми колкото искаш. И жива, здрава и стоплена най-късно по обед ще съм на работа. Нищо подобно, особено когато куриерската фирма е Рапидо. Все още си спомням как заради проблеми с тази конкретна фирма и моето нескончаемо мрънкане от един голям онлайн магазин включиха опция за доставка с друг куриер, което си беше голяма победа. Защото, освен че офисът, от който можеш да си получиш пратката, за чиято доставка си платил, се намира до Централните гробища, ето какво правят Рапидо:

В 9:10 пращат бодряшки sms, че между 9:00 и 18:00 ще си получиш доставката. Днес. Няма да се спирам на „малката“ подробност, че никой адекватен човек не прави планове от днес за днес, защото живеем в динамични времена, а и не е много възпитано. Опитах се да уточня с Рапидо точен час на доставка утре, но ми отказаха – това може да заяви само подателят. Супер. Напсувах на ум Рапидо и звъннах на emag.bg.

От emag.bg абсолютно индиферентно ми обясниха, че пратката всъщност е на Sapir и те са само платформа, през която съм направила грешката да си поръчам. Което ще рече – не им дреме кой доставя, не им дреме как доставя и изобщо не им дреме. Чудесно, казах си аз и крайно вбесена попитах какво трябва да направя според тях – да си пусна един ден отпуска, за да си получа пратката или да я откажа. Е, излишно е да казвам, че на тях не им пукаше и младежът непукист по телефона ми каза да правя каквото си искам. Предложи да ме „запознае“ с фирма Sapir по телефона, но аз му обясних, че мога да го направя и сама.

Добрите в историята са Sapir, които ми съдействаха мило да получа бъдещата си печка утре в точен час.

Но отправям искрен съвет към всеки уважаващ себе си живущ и пазаруващ в интернет да избягва както emag.bg, така и т.нар. куриери от Рапидо. Не за друго, но пести нерви.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…