Skip to main content

За „радостта“ да поръчаш от emag.bg и да ти доставят Рапидо

Има една реплика „Да не ти влезе майстор в къщата“. Аз проблеми с майстори не съм имала, но мога да говоря много за куриерите. Вероятно защото всеки път, когато в обичайните онлайн анкети стигна до въпроса „Поръчвали ли ли сте стоки по интернет?“ аз изпадам в истеричен кикот – аз живея в интернет, за Бога, всичко ми иде от там!

Та вчера реших, че новата ми отоплителна печка ще дойде, естествено, от същото място. И тъй като съм абсолютна патка, си спомних, че имам добър спомен от онлайн магазин с три букви – и отворих emag.bg. А всъщност днес си спомних, че бях доволна от get.bg, но вече е малко късно за съжаление. Та поръчах си вчера в ранен следобед скромна печка от emag.bg и тъй като ми е неудобно да приемам такива битови доставки в офиса, оставих домашен адрес. Идеалистично поразсъждавах над темата как куриерската фирма винаги предупреждава от предния ден, можеш да се разбереш като човек да си по в началото на списъка за деня или поне в краен случай да посетиш техен офис – такива до дома ми колкото искаш. И жива, здрава и стоплена най-късно по обед ще съм на работа. Нищо подобно, особено когато куриерската фирма е Рапидо. Все още си спомням как заради проблеми с тази конкретна фирма и моето нескончаемо мрънкане от един голям онлайн магазин включиха опция за доставка с друг куриер, което си беше голяма победа. Защото, освен че офисът, от който можеш да си получиш пратката, за чиято доставка си платил, се намира до Централните гробища, ето какво правят Рапидо:

В 9:10 пращат бодряшки sms, че между 9:00 и 18:00 ще си получиш доставката. Днес. Няма да се спирам на „малката“ подробност, че никой адекватен човек не прави планове от днес за днес, защото живеем в динамични времена, а и не е много възпитано. Опитах се да уточня с Рапидо точен час на доставка утре, но ми отказаха – това може да заяви само подателят. Супер. Напсувах на ум Рапидо и звъннах на emag.bg.

От emag.bg абсолютно индиферентно ми обясниха, че пратката всъщност е на Sapir и те са само платформа, през която съм направила грешката да си поръчам. Което ще рече – не им дреме кой доставя, не им дреме как доставя и изобщо не им дреме. Чудесно, казах си аз и крайно вбесена попитах какво трябва да направя според тях – да си пусна един ден отпуска, за да си получа пратката или да я откажа. Е, излишно е да казвам, че на тях не им пукаше и младежът непукист по телефона ми каза да правя каквото си искам. Предложи да ме „запознае“ с фирма Sapir по телефона, но аз му обясних, че мога да го направя и сама.

Добрите в историята са Sapir, които ми съдействаха мило да получа бъдещата си печка утре в точен час.

Но отправям искрен съвет към всеки уважаващ себе си живущ и пазаруващ в интернет да избягва както emag.bg, така и т.нар. куриери от Рапидо. Не за друго, но пести нерви.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно