Открих кое е най-важното за
придвижването пеш. И не очаквайте някакво дълбоко умозаключение, става дума за
най-простото и близко до акъла нещо. За което аз, естествено, не помислих.
В понеделник, вторник и сряда над
София почти постоянно се изсипваха дъждове с различна степен на интензивност –
от свеж ръмеж, който носеше 100-процентова влажност на въздуха, до подобни на
библейска потоп атмосферни състояния. И при тези условия аз бодро крачех с
чадърче в ръка със здравите си кожени обувки, които не пропуснаха ни капка и не
загубиха грам от очарованието си. И след като пекна слънце, аз установих, че
тези същите обувки са твърди, а моите ходила – доста наранени. Затова два дни
пропускам сутрешната разходка, а вечер го раздавам по-бавно. И най-важното – с удобни
обувки.
Тази сутрин в трамвая половината
пътници – около 10 жени – говореха на ромски (нали така е политически
коректно?). Бяха в обичаен за етноса аутфит – коя изрусена като възрастна
лисица, коя с анцуг, който е имал и по-добри времена, коя… Аз си мислех, че съм
толерантна, непредубедена и добра по душа до момента, в който не зяпнах
изненадано в баничарницата на спирката, на която се изсипахме от трамвая аз и
десетте ромки. Та в тази баничарница най-русата от тях се нареди на опашката
преди мен и с ясен глас без грам диалект каза „Извинете, може ли една баничка?“ (Да, закусвах баница с боза - беше много яко и съвсем недиетично :)
В болницата, в която работя, идват
всякакви жени и мъже – бели, не толкова бели, съвсем не бели, говорещи
възпитано или като абсолютни простаци, на български или съвсем не. И съм предубедена, цялото ни общество е
предубедено и нетолерантно – към ромите, към гейовете, към чужденците, към
друговерците... към другите, каквито и да са те. Но ако искаме да живеем нормално и заедно, трябва да започнем да
се променяме – ако не към всички различни хора днес, то към техните деца утре. Иначе
няма да оцелеем.
Светът се променя и става все
по-синкретичен. Храната вече е социална тема. Социалната отговорност е култура. Културата означава поне две изкуства в едно. Всичко е шарено и няма как ние точно да продължим да си живеем в черното и бялото. Ето, Боб Дилан взе Нобела за литература! И дори няма да напомням, че в "Опасен ум" го изучаваха в часовете по литература ;)