14.10.16

Дневник на полу-пешеходеца

Открих кое е най-важното за придвижването пеш. И не очаквайте някакво дълбоко умозаключение, става дума за най-простото и близко до акъла нещо. За което аз, естествено, не помислих.
В понеделник, вторник и сряда над София почти постоянно се изсипваха дъждове с различна степен на интензивност – от свеж ръмеж, който носеше 100-процентова влажност на въздуха, до подобни на библейска потоп атмосферни състояния. И при тези условия аз бодро крачех с чадърче в ръка със здравите си кожени обувки, които не пропуснаха ни капка и не загубиха грам от очарованието си. И след като пекна слънце, аз установих, че тези същите обувки са твърди, а моите ходила – доста наранени. Затова два дни пропускам сутрешната разходка, а вечер го раздавам по-бавно. И най-важното – с удобни обувки.

Тази сутрин в трамвая половината пътници – около 10 жени – говореха на ромски (нали така е политически коректно?). Бяха в обичаен за етноса аутфит – коя изрусена като възрастна лисица, коя с анцуг, който е имал и по-добри времена, коя… Аз си мислех, че съм толерантна, непредубедена и добра по душа до момента, в който не зяпнах изненадано в баничарницата на спирката, на която се изсипахме от трамвая аз и десетте ромки. Та в тази баничарница най-русата от тях се нареди на опашката преди мен и с ясен глас без грам диалект каза „Извинете, може ли една баничка?“ (Да, закусвах баница с боза - беше много яко и съвсем недиетично :)
В болницата, в която работя, идват всякакви жени и мъже – бели, не толкова бели, съвсем не бели, говорещи възпитано или като абсолютни простаци, на български или съвсем не. И съм предубедена, цялото ни общество е предубедено и нетолерантно – към ромите, към гейовете, към чужденците, към друговерците... към другите, каквито и да са те. Но ако искаме да живеем нормално и заедно, трябва да започнем да се променяме – ако не към всички различни хора днес, то към техните деца утре. Иначе няма да оцелеем.


Светът се променя и става все по-синкретичен. Храната вече е социална тема. Социалната отговорност е култура. Културата означава поне две изкуства в едно. Всичко е шарено и няма как ние точно да продължим да си живеем в черното и бялото. Ето, Боб Дилан взе Нобела за литература! И дори няма да напомням, че в "Опасен ум" го изучаваха в часовете по литература ;)


No comments: