Skip to main content

Дневник на полу-пешеходеца

Открих кое е най-важното за придвижването пеш. И не очаквайте някакво дълбоко умозаключение, става дума за най-простото и близко до акъла нещо. За което аз, естествено, не помислих.
В понеделник, вторник и сряда над София почти постоянно се изсипваха дъждове с различна степен на интензивност – от свеж ръмеж, който носеше 100-процентова влажност на въздуха, до подобни на библейска потоп атмосферни състояния. И при тези условия аз бодро крачех с чадърче в ръка със здравите си кожени обувки, които не пропуснаха ни капка и не загубиха грам от очарованието си. И след като пекна слънце, аз установих, че тези същите обувки са твърди, а моите ходила – доста наранени. Затова два дни пропускам сутрешната разходка, а вечер го раздавам по-бавно. И най-важното – с удобни обувки.

Тази сутрин в трамвая половината пътници – около 10 жени – говореха на ромски (нали така е политически коректно?). Бяха в обичаен за етноса аутфит – коя изрусена като възрастна лисица, коя с анцуг, който е имал и по-добри времена, коя… Аз си мислех, че съм толерантна, непредубедена и добра по душа до момента, в който не зяпнах изненадано в баничарницата на спирката, на която се изсипахме от трамвая аз и десетте ромки. Та в тази баничарница най-русата от тях се нареди на опашката преди мен и с ясен глас без грам диалект каза „Извинете, може ли една баничка?“ (Да, закусвах баница с боза - беше много яко и съвсем недиетично :)
В болницата, в която работя, идват всякакви жени и мъже – бели, не толкова бели, съвсем не бели, говорещи възпитано или като абсолютни простаци, на български или съвсем не. И съм предубедена, цялото ни общество е предубедено и нетолерантно – към ромите, към гейовете, към чужденците, към друговерците... към другите, каквито и да са те. Но ако искаме да живеем нормално и заедно, трябва да започнем да се променяме – ако не към всички различни хора днес, то към техните деца утре. Иначе няма да оцелеем.


Светът се променя и става все по-синкретичен. Храната вече е социална тема. Социалната отговорност е култура. Културата означава поне две изкуства в едно. Всичко е шарено и няма как ние точно да продължим да си живеем в черното и бялото. Ето, Боб Дилан взе Нобела за литература! И дори няма да напомням, че в "Опасен ум" го изучаваха в часовете по литература ;)


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…