Skip to main content

Дневник на пешеходеца – ден 3

Днес не срещнах нито един познат по път, което малко ме изненада. Но пък когато излязох от къщи, над София грееше слънце, имам и доказателство – Витоша се показа за първи път от дни.


Е, със слънцето приключихме за днес, потопът се излива с пълна сила. Но имам две наблюдения от третия си ден като пешеходец:

Първото ми се връзва с вчерашния Международния ден на момичетата. Сутринта, вървейки към работа, ми направи страшно силно впечатление гримът на по-младите жени. Не знам от къде се пръкна тази мода, при която лицето изглежда като гладка маска с изключително неестествен цвят, а цялостната визия е нещо средно между Николета Лозанова и Ким Кардашиян. Момичетата са толкова, толкова гримирани, че дори не можеш да предположиш дали бузите им са зачервени от сутрешния студ, каква форма имат всъщност очите им, дали веждите им са като на хайдутин по естествен път или по модни причини. Спомних си времето, когато работех в центъра от 7:30 и живеех в Дружба 1. Всяка сутрин ставах в 5:30, за да се гримирам – крем, фондьотен, пудра, очна линия, сенки, спирала, руж. Яките на белите ми ризи не оцеляваха повече от 3 пранета. Сега давам мило и драго за естествен вид, свежа кожа, леки сенки. Харесвам момичета без грим :)

Второто си наблюдение отбелязах още снощи. Знаете ли, че на ул. Алабин почти до пл. Македония (между входовете на Областната управа и БСК) има магазин за всякакви спортни дивотии? Подготвям се за Коледа и евентуалното желание на племенницата ми да получи вратарски ръкавици. Е, там има всякакви ръкавици, боксови круши, гирички, спортни гащета и потници, топки и какво ли още не. Но нямаше да видя този магазин, както и един страхотен шал на ул. Солунска и няколко божествени рокли на Reflex на бул. Ал. Стамболийски, ако не ходех пеш. Всъщност да, губя време за четене в трамвая, но печеля друга информираност. За довечера съм си набелязала нов маршрут, нужно е разнообразие все пак.

Саундракът днес е личното ми откритие за лятото – Kovacs.


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…