Дневник на пешеходеца

Дневник на пешеходеца – ден 1

Приятелка наскоро ми каза, че като й е криво, тежко, зле, излиза и ходи, ходи, ходи, хваща пътя, един вид. Аз съм добре, но сезонът предразполага към депресивни състояния, за което ми напомни вчерашният Световен ден за психично здраве. Един от най-добрите начини за повдигане на духа е физическата активност във всевъзможните й разновидности. 3 месеца посещавах класове по ащанга йога в студио Дивали, но до средата на ноември съм стопирала практиката. Все пак препоръчвам йога на всеки, който обича преживявания, които носят себепознание, успокоение и добра доза разтягане на гърба и кръста.

Но с проста сметка изчислих, че два класа йога седмично ми отнемат 4 часа (240 минути). Ако обаче започна да ходя пеш до и от работа, това:
Ще увеличи времето ми за придвижване от и до работа със 100 минути седмично;
Ще намали разхода ми за градски транспорт;
Ще намали времето в неприятно подрусване сред недобре миришещи хора в трамвая;
Ще ме лиши от време за четене.

В крайна сметка плюсовете победиха и на 10 октомври преминах 3.6 км от къщи до работа (според Google maps) за 45 минути.

Беше хубаво въпреки дъжда и неудобството от чадъра, чантата и несвикналите ми крака. След прибирането бях съвсем разглобена, с болки в задните части, но щастлива по един леко налудничав начин.

Саунтрак: Rammstein

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно