Skip to main content

Lara Fabian



Вчера новините бяха пълни с какви ли не събития – конференция на ДПС, катастрофа със загинали, християни, избити на Цветница в Сирия, Изборен кодекс…
Аз съм човек, който живее в голям за мащабите на Европа град, даже столица. Работата ми е свързана с публични комуникации, поради което трябва да следя публичната среда, обществените настроения и вкусове и изобщо всички гадости, които медиите бълват всекидневно. Но в дните, когато си поставям информационно ембарго, се случват малки и по-големи чудеса. Като това, на което станаха свидетели няколко хиляди души вчера в Зала 1 на НДК. Една прекрасна белгийка потопи сюрия българи в магията на гласа си, при това пеейки основно на френски език. Лара Фабиан е приказна, гласът й е едновременно като планина, поточе и цялата небесна шир. А, разлика от предишния й концерт в България, сега визуалното шоу само подсили усещането за присъствие на нещо неописуемо.
Беше красиво, просто красиво. В деня, в който светът все така се въртеше, публичната ни среда все така тънеше в екскременти, а причините за чиста радост бяха точно толкова, колкото и преди седмица. С една голяма разлика.
И тъй като нямам нито снимки, нито видео от този концерт, защото бях на втори балкон и защото не ми се разконцентрираше от чистата радост на превъзходната музика, ще кажа само едно – има и поводи за радост в заобикалящата ни помия. Дано повече хора им обръщат внимание, това е единственият път към малкото, простичко щастие. 


Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…