Skip to main content

Аз преди теб

Джоджо Мойс

Бях малко шокирана да разбера, че Мойс има три отхвърлени ръкописа, а „Аз преди теб“ е деветият й роман. Бройката е впечатляваща, но донякъде кореспонсира с цялостното усещане, което книгите й оставиха у мен – да открием позитивното във всяка ситуация, защото щастието ни чака зад вратата, макар и понякога да е облечено в по-нетипични дрехи. Казвам „книгите“, защото наскоро прочетох и „Един + един“. Това не означава, че рязко съм станала непоправима фенка. Всъщност насочих се към Мойс, вдъхновена от моя колежка и със сигурност не съжалявам. Въпреки че, както днес споделих пред една книжарка от любимата ми верига (минутка за реклама – фен съм на Хеликон), „ако романът не те хваща за гърлото така, че да ти се доповръща, значи не е кой знае колко силен“. Е, „Аз преди теб“ не те кара да повръщаш. Със сигурност по-емоционалните ще пролеят някоя сълза и тя няма да е отишла напразно. След нея вероятно ще се почувствате пречистени и заредени с житейски ентусиазъм и прилична доза позитивизъм, които ще ви държат поне до следващата среща с всекидневните нерви, типичните градски задници и други дразнители.
 
Та в „Аз преди теб“ млада и нищо нетърсеща от живота инертно съществуваща англичанка случайно си намира работа като асистент на квардриплегик, т.е. доскоро млад и преуспяващ мъж с пареза на тялото и крайниците след нелеп инцидент. Естествено, подобен житейски сценарий следва да подсети за важните неща в живота, за красотата, щастието и розовия нюанс във всеки миг, бил той грозен и черен. И, между другото, Мойс не го прави по досаден или твърде сладникав начин. Дори хуморът й е приятен. Чест прави и на преводача, че не е омаскарил текста, защото английският нюанс се усеща.
 
Все пак „Аз преди теб“, а също и „Един + един“ ми бяха една доза по-„сладки“, отколкото имам нужда, за да определя едно четиво като въздействащо и емоционално. Но все пак съм от читателите, които се изкушават да препрочетат „Доброжелателните“.
 
Бих препроръчала книгата на всеки, който има нужда от ритник в задника, който да му напомни защо трябва да си цени живота. А скоро излизал и филм. Не знам дали ще го гледам, все пак за мен класиката „Морето в мен“ е моят тип разтърсване.
 
А в последните дни тече едно колебание – дали да подхващам бегло започнатата „Стокхолмската октава“, да довършвам ли умерено безинтересната ми „Обещавам ти провал“ или да подхващам отлежаващата до възглавницата ми „Дервишката порта“. Ще видим.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…