21.3.16

Поезия в Световния й ден

Поетът в сърцето ми:
 
"Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
 
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
 
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
 
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
 
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
 
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
 
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
 
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
 
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
 
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба."
Борис Христов, "Самотният човек"


No comments: