16.3.16

Щастливата носталгия

За да напиша впечатленията си от последната книга на Амели Нотомб, се върнах назад към това, което съм чела от нея. И тъй като „Щастливата носталгия“ през цялото време прави препратки към други нейни романи, от които съм чела само „Нито Ева, нито Адам“, съвсем естествено двете ми се видяха много свързани. Дори чисто като персонажи, хронология и логичност „Щастливата носталгия“ е следствие на „Нито Ева, нито Адам“ – след 16-годишно отсъствие, през 2012 г. Нотомб се връща в Япония, за да срещне света от своите младост и детство и персонажите, изпълвали някогашните й трепети.
 
Въпреки че би трябвало най-много да ме впечатли срещата й с годеника й от „Нито Ева, нито Адам“ Ринри, чиято личност сякаш служеше да обрисува защо пламенната европейска любов е невъзможна в контекста на овладяното японско уважително отношение, най-интересният образ в новата книга за мен беше бавачката на Амели. Сякаш от тази среща започна да се откроява и избистря темата за щастливата носталгия – това специфично състояние, звучащо толкова „източно“, в което не притежаваш нищо, освен спомени. В свят като нашия, в който трябва да имаш днес и сега – богатство, предмети, здраве, благосъстояние, красота, любов – носталгията носи негативна конотация. В Япония да имаш спомени за щастливо минало е повече от утешение на фона на безутешното настояще.
 
„Щастливата носталгия“ ме впечатли със способността на Нотомб да опише 4 иначе обикновени дни по необикновен начин, в който всяка минута е изпълнена с емоция, обикновено рязко контрастираща на реалността. Амели се връща в една променена Япония със застроени градини и разрушения след трагедията във Фукушима, но светоусещането е все същото и тя е неуместно емоционална, шумна и не на мястото си. Невероятно силно и концентрирано преживяване за невероятно кратък отрязък от време и страници.
 
Феновете на Нотомб вероятно са щастливи от излизането на новия й роман. За мен „Антихриста“ и „Живак“ са много по-силни. Сетих се, че така и не написах впечатленията си от „Синята брада“, която ми допадна, и от „Хигиена на убиеца“, която ме впечатли по един граничещ с отвращението начин. Луда жена е тази Амели. В хубавия смисъл на думата.

No comments: