„Каръл“ е още една от книгите,
добили популярност покрай филмовите си версии и последните Оскар-и. Признавам,
че не съм гледала нито една от лентите, но след „Момичето от Дания“, планирам
да прочета и „Завръщането“ и да броя филмовите награди за изгледани. Със
сигурност обаче заради първите две книги (на Хайсмит и на Еберсхоф) съм
донякъде изкушена да гледам и екранизациите и причината е, че и двата
романа бяха безкрайно интересни като сюжет, но изобщо не ме грабната като стил
и изказ. Но сега за „Каръл“…
Книгата излиза от печат през 1952
г. и още този първи факт вече буди възхищение, защото да се пише за
хомосексуални жени през 50-те години на ХХ век, пък било то и в Америка, едва ли е било лесно.
Не е учудващ и фактът, че Хайсмит я публикува под псевдоним. В периода, в който
пише „Цената на солта“, каквото е първоначалното заглавие на „Каръл“, тя по
собствена воля се е подложила на психотерапия, за да преодолее нежеланието си
да бъде с мъже и да успее да пречупи себе си, сключвайки брак. Хайсмит не
успява и за разлика от характерния за този тип истории трагизъм, „Каръл“ не е травмиращо
мрачна и безнадеждна.
Романът представя 19-годишната
Терез, която работи временно като продавачка в магазин, докато си намери
мечтаната работа на художник на театрални декори. Там тя среща развеждащата се
майка на малко момиченце Каръл и привличането между двете е моментално. Последвалата
любовна история е описана в стила на Ф. С. Физджералд, което я прави доста отдалечена
от вкуса ми. Текстът носи усещане за безгрижно движение, което вероятно е
характерно за първите месеци на всяка една любов, но липсва задълбочаването. Персонажите
са описани посредством малки детайли, вглеждане във всеки жест, начинът, по
който палят цигара или поглеждат през прозореца – чрез действията им, което
вероятно е добър подход, но определено не е моят избор. Липсваше
ми дълбокият психологизъм на Кънингам, например, на съвременните автори. Но
все пак „Каръл“ е писана преди повече от 60 години.
Както споменах, сюжетът е много
интересен и предоставя на читателя обрати до последната страница. Намесват се
бившият съпруг на Каръл, приятелят на Терез, детето, близките, колеги, дори
частен детектив. Най-силен, поне според мен, е моментът, в който Каръл е
принудена да направи избор между личния си живот и това да вижда дъщеря си. И тук
открих, че не съм съгласна с едно твърдение на Хайсмит. Според нея, този избор
показва кого Каръл обича повече – малката художничка на декори Терез или дъщеря
си. На няколко пъти дилемата пред Каръл се представя по този начин.
А всъщност изборът не е този,
изборът никога не е този. Независимо дали трябва да предпочиташ един човек пред
друг, едно удоволствие или работа, или вещ – изборът винаги се корени в това да
бъдеш себе си или да направиш компромис в името на нечие чуждо удовлетворение. Това
е и дилемата пред главната героиня – не да избере дали да е майка или лесбийка,
не, тя може да бъде и двете; а дали да е примерна майка, отговаряща на
изискванията на общественото си положение, или просто майка, обичаща безкрайно силно
детето си, но държаща да запази себе си в контекста на ценностите на 50-те години.
В goodreads дадох оценка 3/5, но книгата е интересна и се чете
много бързо.