Skip to main content

Каръл: да бъдеш или да не бъдеш

Каръл“ е още една от книгите, добили популярност покрай филмовите си версии и последните Оскар-и. Признавам, че не съм гледала нито една от лентите, но след „Момичето от Дания“, планирам да прочета и „Завръщането“ и да броя филмовите награди за изгледани. Със сигурност обаче заради първите две книги (на Хайсмит и на Еберсхоф) съм донякъде изкушена да гледам и екранизациите и причината е, че и двата романа бяха безкрайно интересни като сюжет, но изобщо не ме грабната като стил и изказ. Но сега за „Каръл“…
Книгата излиза от печат през 1952 г. и още този първи факт вече буди възхищение, защото да се пише за хомосексуални жени през 50-те години на ХХ век, пък било то и в Америка, едва ли е било лесно. Не е учудващ и фактът, че Хайсмит я публикува под псевдоним. В периода, в който пише „Цената на солта“, каквото е първоначалното заглавие на „Каръл“, тя по собствена воля се е подложила на психотерапия, за да преодолее нежеланието си да бъде с мъже и да успее да пречупи себе си, сключвайки брак. Хайсмит не успява и за разлика от характерния за този тип истории трагизъм, „Каръл“ не е травмиращо мрачна и безнадеждна.
Романът представя 19-годишната Терез, която работи временно като продавачка в магазин, докато си намери мечтаната работа на художник на театрални декори. Там тя среща развеждащата се майка на малко момиченце Каръл и привличането между двете е моментално. Последвалата любовна история е описана в стила на Ф. С. Физджералд, което я прави доста отдалечена от вкуса ми. Текстът носи усещане за безгрижно движение, което вероятно е характерно за първите месеци на всяка една любов, но липсва задълбочаването. Персонажите са описани посредством малки детайли, вглеждане във всеки жест, начинът, по който палят цигара или поглеждат през прозореца – чрез действията им, което вероятно е добър подход, но определено не е моят избор. Липсваше ми дълбокият психологизъм на Кънингам, например, на съвременните автори. Но все пак „Каръл“ е писана преди повече от 60 години.
Както споменах, сюжетът е много интересен и предоставя на читателя обрати до последната страница. Намесват се бившият съпруг на Каръл, приятелят на Терез, детето, близките, колеги, дори частен детектив. Най-силен, поне според мен, е моментът, в който Каръл е принудена да направи избор между личния си живот и това да вижда дъщеря си. И тук открих, че не съм съгласна с едно твърдение на Хайсмит. Според нея, този избор показва кого Каръл обича повече – малката художничка на декори Терез или дъщеря си. На няколко пъти дилемата пред Каръл се представя по този начин.
А всъщност изборът не е този, изборът никога не е този. Независимо дали трябва да предпочиташ един човек пред друг, едно удоволствие или работа, или вещ – изборът винаги се корени в това да бъдеш себе си или да направиш компромис в името на нечие чуждо удовлетворение. Това е и дилемата пред главната героиня – не да избере дали да е майка или лесбийка, не, тя може да бъде и двете; а дали да е примерна майка, отговаряща на изискванията на общественото си положение, или просто майка, обичаща безкрайно силно детето си, но държаща да запази себе си в контекста на ценностите на 50-те години.
В goodreads дадох оценка 3/5, но книгата е интересна и се чете много бързо.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…